Решение № 2057 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 294/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 5331 от 21.11.2025 г. по адм. дело № 801/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С обжалваното решение по жалба на „Текстил Атрия“ ЕООД е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001320006492-091-001 от 10.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 250/11.06.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и преписката е изпратена на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е заявило като електронен адрес за получаване на съобщения •••@•••, като същият е бил валиден за периода от 14.08.2020 г.до 13.06.2023 г. и именно на този адрес е връчена първата ЗВР още на 30.10.2020 г. Счита, че водената с ревизираното лице кореспонденция отново на същия електронен адрес показва, че дружеството го използва и не е възразило пред НАП за промяната му. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на „Текстил Атрия“ ЕООД срещу РА. Претендира разноски. Ответната страна – „Текстил Адрия“ ЕООД, чрез адв. Испиридонова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжлаваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол с искане за прогласяване на нищожност от „Текстил Атрия“ ЕООД е Ревизионен акт № Р-16001320006492-091-001 от 10.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 250/11.06.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с който са установени задължения спрямо дружеството по ЗДДС в общ размер на 35066,43 лева / главница и лихви/ за д.п. м. 08,09 и м.10.2020 г. Съдът е развил съображения за нищожност на оспорения РА поради липсата на редовно връчване на ревизираното лице на ЗВР № Р-16001320006492-020-001 от 28.10.2020 г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Фактите са правилно установени от първоинстанционния съд и крайният извод за нищожност на РА е формиран при задълбочена преценка на доказателствата и правилно прилагане на материалния закон. Настоящото решение препраща изцяло към подробно развитите от АС – Пазарджик мотиви за нищожност на оспорения РА по силата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първостепенният съд е приел, че електронният адрес •••@••• не е заявен от дружеството пред органите на НАП, а като такъв съгласно заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги с вх. № 1300И0103447 от 08.07.2020 г. е посочен електронен адрес за кореспонденция с НАП •••@•••. Видно от доказателствата по делото на „Текстил Атрия“ ЕООД не е връчена процесната ЗВР на така декларирания електронен адрес •••@•••. Установено е по категоричен начин, че ревизираното лице не е заявявало по надлежния ред смяна на адреса •••@•••, нито е налице заявление за деклариран друг адрес •••@••• / видно от приобщеното писмо от ТД на НАП София, офис Сердика от 30.06.2025 г., на л. 259-л.260 от делото/. Освен това СД по ЗДДС са подавани от дружеството по електронен път от електронни адреси, различни от •••@•••. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 28, ал. 2, чл. 29, ал. 4 и чл. 30, ал. 5 ДОПК и на чл. 101, ал. 5 ЗДДС и след анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до правилния извод, че осъщественото от приходните органи връчване на ЗВР на •••@••• е в нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 4 ДОПК, тъй като този електронен адрес не е заявен от „Текстил Атрия“ ЕООД като такъв за кореспонденция с НАП, а е налице изрично заявление за посочен друг електронен адрес за кореспонденция с НАП •••@•••, на който адрес не е извършвано изпращане на ЗВР. Освен това липсват доказателства за връчване на дружеството на ЗВР чрез другите способи, предвидени в чл. 29 ДОПК. В обобщение правилно АС – Пазарджик приема, че невръчването на ЗВР или ненадлежното връчване на същата на адресата й води до невъзможността последната да породи предвидените в закона правни последици, поради което не е поставено началото на ревизионното производство спрямо съответния субект и крайният акт – издаденият ревизионен акт е опорочен до степен на нищожност. С оглед на горното, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, на страните не се дължат разноски – на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника по касация поради липса на заявено искане и доказателства за направени такива в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение