Решение № 5865 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3353/2015 г.

Решение № 5865 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3353/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Благоевград срещу решение № 115 от 29.01.2015 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 725/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Благоевград. Ответникът - областен управител на област Благоевград, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Цветанка Начева Данчова, Милка Начева Ковачева, Ванчо Спасов Иванов и Славчо Спасов Иванов - не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-474 от 16.10.2014 г., с която областният управител на област Благоевград е оспорил решение № 381 от 29.08.2014 г. и решение № 457 от 26.09.2014 г. на общински съвет Благоевград. Съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт решение № 381/29.08.2014 г. и е обявил за нищожен административен акт решение № 457/26.09.2014 г. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решение № 381/29.08.2014 г., съдът е приел, че оспореното решение е индивидуален административен акт, с който се извършват действия на разпореждане с общинско имущество и подлежи на контрол по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА. Съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за излагане на фактическите основания за приемане на решението. Съдът е приел, че фактически основания за приемане на решението не се съдържат и в административната преписка - предложението на кмета на общината, както и в искането на ОСЗ Благоевград. По отношение на приложените в преписката доказателства, съдът е приел, че не се съдържа решение за възстановяване право на собственост във възстановими стари граници на наследници на Атанас Ковачки, не са представени доказателства за идентичност на имот, за който се твърди, че е възстановен на наследниците по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и имота, за който е направено искането, както и доказателства, че имота, за който е взето решение е реално обособен от имота, съставляващ публична общинска собственост. При представените в преписката писмени доказателства, съдът е приел, че не е установено наличие на предпоставките по чл. 47ж от ППЗСПЗЗ за извършване на разпореждане с общински имот, за който е приключила процедурата по възстановяване на право на собственост в стари реални съществуващи или възстановими граници. По отношение на решение № 457/26.09.2014 г., съдът е приел, че решението е нищожен административен акт, тъй като не е прието с изискуемото мнозинство - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът е приел, че липсва надлежно волеизявление, поради което е обявил нищожност на решението. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустимо оспорване. Правилна е преценката на решаващият съд, че оспореното решение, взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, е акт на разпореждане с общинско имущество, поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 47ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за предоставяне на общински имот, правилен е извода на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в искането на общинската служба по земеделие, така и в предложението на кмета на общината не са представени писмени доказателства, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решение за предоставяне на общински имот. Така както са формулирани искането на ОСЗ и предложението на кмета на общината не става ясно коя от хипотезите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е приложима, а и от приложените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за приложимата хипотеза. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че фактическо основание за издаване на оспорения акт е решение на ПК, сега ОСЗ, Благоевград, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е признато право за възстановяване в съществуващи или стари реални граници на наследници на Атанас Ковачки на земеделски земи в землището на с. Дренково. Приложеното решение не отговаря на изискванията на приложимата редакция на разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г. Съгласно приложимия текст в едномесечен срок от постъпване на заявлението общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В приложеното решение липсват изискуемите реквизити, а и решението не е подписано и заверено, поради което не може да се приеме, че то е годно доказателство за удостоверяване на релевантните факти. Предвид изложеното настоящият състав прецени като правилен извода на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност на оспореното решение. Правилно е решението на решаващият съд и в частта, с която е обявена нищожност на решение № 457/26.09.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая след връщане на решението за ново обсъждане, общинския съвет е постановил решение, с което "не отменя" решение № 381/29.08.2014 г. Правна последица от така постановеното решение е потвърждаване на върнатия за ново обсъждане акт, тъй като съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА след връщане на акта за ново обсъждане общинския съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В рамките на така разписаните правомощия правилен е извода на решаващият съд, че диспозитива на решението " не отменя", попада в хипотезата на потвърждаване на акта, поради което за приемане на това решение е било необходимо предвиденото мнозинство - повече от половината от общия брой на общинските съветници. При липса на мнозинство за приемане на решение в предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА хипотези общинския съвет е следвало да постанови, че не приема решение за отмяна или потвърждаване на акта. В този случая областния управител може да оспори пред съда върнатия за ново обсъждане акт при условията на чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА в хипотезата липса на произнасяне на общинския съвет. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение