Решение № 2483 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД (НС ЕАД) срещу Решение № 15154/ 05.05.2025 г., постановено по административно дело № 11186/ 2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Излагат се доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните разпоредби– касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди се, че са незаконосъобразни издадените предписания, с които на НС ЕАД се вменяват задължения за изпълнение на дадени дейности, които не кореспондират и се явяват извън обсега и параметрите на издаденото разрешително. Касационният жалбоподател счита, че издадените предписания в едната част, относно поддържане на проводимостта на речното легло са и неясни и поради това, че посочената влошена проводимост в речното легло не отговаря на действителното положение. Излага доводи, че изпълнението на дадените предписания се явява невъзможно във връзка с действащата забрана за изсичане на дървесина и храстовидна растителност съгласно План за управление на речните басейни в Източно беломорски район (ПУРБ). Иска отмяна на оспореното съдебно решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответникът- Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР) в писмен отговор на касационната жалба, подаден, чрез юрисконсулт Христова, предявява искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения, поради които счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕНО оспорването по жалба на „Напоителни системи“ ЕАД- София против Писмо изх.№ КД-03-241/3/ 21.10.24г на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“. ОСЪДЕНИ са „Напоителни системи“ ЕАД- София да заплатят на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ сумата от 100 лв разноски по делото. От фактическа страна по делото е било установено, че след сигнал за нередности е извършена проверка на река Сушица в района на с.Златовръх, общ.Асеновград, обл.Пловдив и започнала адм. процедура с оглед отстраняване на констатирани нередности. Установено било, че през два от проверените участъка на реката вода не протича и коритото е сухо и каменисто, през третия участък протичат минимални количества вода. Язовирът се стопанисва от „НС“ ЕАД- клон Марица /Пловдив/. От Директора на БД ИБР е издадено е Писмо изх.№ КД-03-241/3/21.10.24г, с което са дадени 2 бр. Предписания на НС ЕАД- София- в качеството на собственик и оператор на язовира, като то е връчено на 23.10.24г. Органът се позовавал на констатациите на КП и дава на основание чл. 116, ал.1 т.1 и т.4, чл.139, ал.2, вр. ал.1 и чл. 155, ал.1 т.22 от ЗВ следните Предписания: 1/ да се монтира средство за измерване на минимално допустимия екологичен отток в река Сушица и същият да се осигури чрез непрекъснато протичане на водни количества, необходими за поддържане на екосистемите в реката и миграцията на водните организми за нормалното функциониране на екосистемите в коритото на реката /срок 31.01.25г/; 2/ да се осигури проводимостта на речното легло в 500м участък след язовирната стена, като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета, спазвайки РВ, като за всеки етап на процедурата да се уведоми писмено БД “ИБР“ /срок 31.01.25г/. Решаващият съд е установил, че НС ЕАД- клон Пловдив- юг е титуляр на Разрешително за водовземане № 1144 /28.08.02г. /за напояване на 5425 дк поливни площи от язовир „Сушица“/, с краен срок- 28.08.06г. РВ е удължено до 04.12.06г, след което с Решение № РР-1002/ 29.07.10г срокът отново е удължен – до 31.12.2016г. Със Заявление вх.№ РР-03-14/ 12.04.24г НС ЕАД- София е поискал издаване на ново РВ, като такова не е издадено. Видно от доклад по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ от „НС“ ЕАД-София, през 2023г. дружеството осъществява дейност по РВ /с изтекъл срок/. Представени са и Декларации на дружеството за 2023г и 2024г по чл. 194б от ЗВ, т.е. дружеството осъществява дейност по РВ/с изтекъл срок/- и през 2024г. Адм. съд е посочил, че видно от АЧДС № 4626/ 28.02.02г.- язовир „Сушица“ /в землищата на с.Долнослав и с.Тополово/, е включен в капитала на „НС“ ЕАД- клон Пловдив-юг. „НС“ ЕАД е вписано в КККР 05г като собственик на ПИ № 22839.1.135 /за водностопанско хидромелиоративно съоръжение, с.Долнослав/, на ПИ № 22839.46.137/напоителен канал, с.Долнослов/ и на ПИ № 22839.1.124 /язовир,с.Долнослов/. Видно от АЧОС, язовирът обхваща още и ПИ № 22839.1.124 в с.Долнослав и ПИ.151 в с.Тополово. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Посочил, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон. Същият е в писмена форма, като съдържа задължителни реквизити, вкл. фактически и правни основания. Фактическите основания са отразени в съставения КП, като съгл. съдебната практика- допустимо е основанията да се съдържат и в документите от адм. преписка. Адм. акт е мотивиран, като диспозитивът е ясен и изпълним. Адм. съд преценил, че актът е издаден при липсата на допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила, като централата в София и клона в Пловдив са уведомени на основание чл. 26 от АПК за началото на адм. производство. Съдът намерил актът за материално законосъобразен. Посочил, че безспорно дружеството е собственик на язовира и е вписан като такъв в КККР 2005г. Безспорно и през цялата 2024г /както и през всички предходни години след 2002г/- дружеството продължава да осъществява дейност по РВ/ с изтекло действие на 31.12.16г/, като все още не му е издадено ново РВ по Заявлението от 2024г. Акцентирал, че дружеството не оспорва констатациите от КП- за липса на измервателно устройство за количествата вода, отиващи за оводняване на речното корито; както и че коритото е сухо в района на с. Златолист, както и че в участък от 500м след язовирната стена има обрасла растителност, която затруднява движението на водата по коритото. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че общината е надлежен адресат- тъй като липсва изисквания собственикът на язовира да е собственик и на терена, върху който е 500м участък от коритото след язовирната стена. Актът бил приет и за съответен и на целта на закона- ЗВ. Предписанията са ПАМ с преустановително действие, издадени съгл. чл. 116 от ЗВ. Съдебното решение е частично неправилно. В изпълнение на разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗВ директорът на басейнова дирекция провежда държавната политика за управление на водите на басейново ниво. Същият на основание чл. 155, ал.1, т.22 от ЗВ издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Поради това не е налице порок на предписанието по чл. 146, т. 1 АПК. Констативният протокол е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по закон съгласно чл. 155 ал.1 т.22 от ЗВ. Споделят се изводите на съда, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактически и правни основания за неговото постановяване. Настоящият състав счита, че не са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на процесните предписания. Осигурено е участие на заинтересуваните лица. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил КП в частта, по т.2 да се осигури проводимостта на речното легло в 500м участък след язовирната стена. Съдебното решение, в тази ЧАСТ, с която е потвърдил т.2 от предписанието е обосновано и правилно. Правилно съдът е приел, че относно предписанието за поддържане на речното русло адм. акт е издаден, съобразно чл.139, ал.2, вр. ал.1 от ЗВ, според които поддръжката и ремонтно- възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците. Лицата по ал. 1 осигуряват поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени. НС ЕАД като собственик на яз. "Сушица", има задълженията по чл.139, ал.2 от ЗВ да осигури добра проводимост на водния обект в зоната непосредствено след съоръженията, които се ползват. Правилно решаващият съд отбелязва, че нормата няма изисквания собственикът на язовира да е собственик и на терена, върху който се намира участъка на 500м от коритото след язовирната стена. Осъществената дейност чрез предоставяне на право по водовземане/ ползване на водния обект, определя насрещното, реципрочно задължение за осигуряване на добра проводимост в участъка непосредствено след хидротехническите съоръжения- чл.139, ал.2 от ЗВ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата от 28.01.2020г. собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Той отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. В случая е установена необходимостта от даването на задължителни предписания, защото следва да се осигури добра проводимост на речното русло, като се премахне обраслата растителност, която затруднява движението на водата по коритото на реката. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение в тази му част (относно т.2 от предписанието) е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение на АС София град е НЕПРАВИЛНО, в ЧАСТТА по отношение даденото предписания в т.1/ да се монтира средство за измерване на минимално допустимия екологичен отток в река Сушица. В съдебното решение не са изложени мотиви по отношение на законосъобразността на това предписание, което представлява нарушение на чл.172а, ал.2 АПК. Крайният извод на съда за липса на основание за отмяна на адм. акт в тази му част е формиран без анализ, по чл.146, т.1- 5 АПК. Осигуряването на „минимален допустим отток“ е посочено в чл.116, ал.2, т.1 и чл.117, ал.3, т.2 от ЗВ. Основният въпрос в случая е за неговото определяне и гарантиране. В случая в съдебния акт не е обсъдено в кои хипотези на Закона за водите и относимите подзаконови актове е предвидено поставяне на „измервателни технически устройства“ и кои използвани водни количества се измерват? Какво се определя на база измерването и се отчита на тази база? От значение е и въпросът къде се поставят измервателните устройства, съобразно водовземането или ползването на водни обекти? Каква е целта при тяхното монтиране, експлоатация и отчитане- чл.194а ЗВ? В този ред има ли нормативно задължение за монтиране на измервателните съоръжения при осигуряването на „минимален допустим отток“ на реките по смисъла на чл.56, ал.2, т.2, чл.116, ал.2, т.1, чл.117 и § 125 от Закона за водите? Преценката на конкретния случай изисква обсъждане на основния въпрос- дали дружеството адресат на предписанието е длъжно да постави измервателно устройство, така както е разпоредено за измерване на „минимален допустим отток“. Настоящият състав приема, че при постановяване на съдебното решение в тази му част- по отношение на т.1 от предписанието е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.209, т.3, пр.2 от АПК. Същото препятства преценката, относно наличието или липсата на предпоставките за издаване на процесното предписание в тази му част. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение в тази част за т.1 от предписанието е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това оспореният съдебен акт в тази част следва да бъде отменен, а на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение,