Определение № 60 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4019/2025 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Образувано по молба с вх. № 20875/12.11.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от частния жалбоподател И. К. З. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4923 от 30.10.2025 г. в частта за мотивите, поради които е отказан достъпа до касационен контрол на въззивното определение от 10.09.2025 г. по ч. гр. д. № 5324/2025 г. на Софийски градски съд (СГС). Иска се да бъдат обсъдени поставените от страната процесуалноправни въпроси като такива от значение за изхода по делото, както и доводите й за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение като се изложат аргументите на касационния съд за това и така „се реализира възможността за допълване на съдебния акт по начин да се промени волята му“. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Молбата по чл. 250 ГПК е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията за това са следните: С определение № 4923 от 30.10.2025 г. по ч. гр. д. № 4019/2025 г. на ВКС, III г.о., в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав не е допуснал касационното обжалване на преграждащото въззивно определение от 10.09.2025 г. по ч. гр. д. № 5324/2025 г. на СГС. Аргументите, в подкрепа на извода за неоснователност на искането за селектиране на частната касационна жалба на настоящата молителка И. З., са подробно изложени в съдебния акт на касационния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението (определение, разпореждане), ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. На допълване по този ред подлежи диспозитивът на съдебния акт, в който е обективирана решаващата воля на съда. В производство по чл. 250 ГПК не може да се променя вече изразената от съда воля, нито да се иска допълване на мотивите на съдебния акт – фактическите констатации и правните изводи (в този е трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на І г. о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на І г. о., решение № 50018/10.03.2023 г. по гр. д. № 4713/2021 г. на ІІ г. о., определение № 164/17.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1461/2022 г. на ІV г. о., определение № 33/18.02.2022 г. по ч. гр. д. № 472/2022 г. на І г. о. и др.). Когато с искането за допълване се цели промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то молбата не може да бъде уважена и определението, с което ВКС се произнася относно наличието на сочените от жалбоподателя основания за достъп до касация, не може да бъде допълнено по смисъла на закона, т. е. произнесеният диспозитив за недопускане на касационно обжалване не може да бъде изменен. Такъв е и разглеждания случай, доколкото по реда за допълване на съдебния акт (чл. 250 ГПК) страната – касаторката и настояща молителка И. З., цели да внесе промяна в решаващата воля на ВКС, обективирана в постановения по делото резултат – да не се допусне касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Освен това, произнесеното в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК определение на касационния съд изчерпва изцяло предмета на сезиране, вкл. с излагане на доводи относно повдигнатия процесуалноправен въпрос за правомощията на втората инстанция в производството по частната жалба, а също и относно отсъствието на пороци, обуславящи вероятната недопустимост (вкл. за съобразяване с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес), както и очевидната неправилност на обжалваното определение. В заключение, искането на частната жалбоподателка за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определението на ВКС с изменение на мотивите му (дори те да не я удовлетворяват), е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради изложеното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о.