Решение № 3551 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М., гражданин на Република Ливан, чрез процесуалния му представител адв. Г. Хайдутов, срещу решение № 28622/01.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1483/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, 26-ти състав. С него е отхвърлена депозираната жалба срещу отказ за издаване на виза за краткосрочно пребиваване /виза тип „С“/ от 20.01.2025 г. на завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в гр. Никозия, Република Кипър, по Заявление № NIC25000001V. В касационната жалба са релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен отказа за завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на РБ в гр. Никозия, Република Кипър, за издаване на виза вид „С“ и административната преписка да бъде върната на органа за ново произнасяне по подаденото от К. М. заявление, съобразно дадените от ВАС задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител адв. Г. Хайдутов, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответната страна- завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в гр. Никозия, Република Кипър, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на К. М., гражданин на Република Ливан, срещу отказ за издаване на виза за краткосрочно пребиваване /виза тип „С“/ от 20.01.2025 г. на завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в гр. Никозия, Република Кипър, по Заявление № NIC25000001V. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваният отказ е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, в съответствие с материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и с целта на закона. Решаващият съд е констатирал, че при разглеждане на делото е приложено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, защитено с гриф за сигурност, с рег. № RB 202001-001-03-M-6-842/07.03.2025 г. на заместник-председателя на ДАНС, с приложени към него писмо рег. № М-703/14.01.2025 г., адресирано до директора на дирекция "Консулски отношения" при Министерство на външните работи, с което е изразено отрицателно становище във връзка с депозираното от жалбоподателя заявление. По делото са приобщени и данни за задържане на ливанския гражданин със заповед рег. № 4379зз-1167/09.07.2022г. по описа на ГПУ Калотина. Съдът е приел, че за наличието на основанието за отказ като материална предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е достатъчно да се направи предположението, че има вероятност за опасност за сигурността на страната. Посочената хипотеза е реализирана, тъй като в случая е констатирано, че чужденецът е бил задържан по повод разследване на тежко умишлено престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 от Наказателния кодекс /участвал в дейности по трафик на хора и подпомагане за незаконно преминаване на границата от чужденци/. Установените факти са относими към предпоставката на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ- лицето е поставило или може да постави в опасност сигурността на българската държава, особено на фона на наличната обществено-политическа обстановка във връзка с миграционния поток. Приел е още, че оспореният акт е съобразен и с целта на закона ипринципите за съразмерност по чл.6, ал.2 и чл.5 АПК. Поведението на чужденеца, макар и няколко години по- рано, е дало основание в съгласувателната процедура по Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /Наредбата/, ДАНС да изрази отрицателно становище, в изпълнение на основната си дейност, по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДАНС, по защита на националната сигурност от посегателства, насочени към националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната констиуционен ред. Обжалваното решение е валидно, допустимо правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосноват наличие на касационни отменителни основания. При изяснена фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по преписката доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразност на атакувания пред него отказ, като издаден от компетентен орган по чл. 9г, ал. 1 ЗЧРБ, в установената форма, без допуснати при това съществени процесуални нарушения и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Противно на релевираното в касационната жалба възражение, АССГ правилно е приел, че оспореният административен акт съдържа всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, въпреки липсата на обективирани в него фактически основания, въз основа на които административният орган е счел, че жалбоподателят представлява заплаха за обществения ред и сигурност в една или повече държави - основание за отказ по чл. 32, §1, б. а), т. vi) от Визовия кодекс, във връзка с чл. 34, ал. 1 НУРИВОВР. В националното законодателство специалните основания, при които се отказва издаване на виза /включително виза от процесния вид/, са предмет на разглеждане в императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 29 ЗЧРБ. Предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон хипотеза на отказ /случаите, в които с действията си чужденецът е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност/ несъмнено попада в приложното поле на цитираната по-горе норма от Визовия кодекс. На основание чл. 10а, ал. 3 ЗЧРБ, мотивите за отказите за издаване на визи по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Р България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи, а когато този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на ЗЗКИ. В настоящия случай, мотивите за постановения от завеждащия "Консулска служба" в Посолството на РБ в гр. Никозия, Република Кипър, се съдържат именно в представеното по делото /в отделен класифициран том/ писмо рег. № М-703/14.01.2025 г. на заместник-председателя на ДАНС и приложената към него справка, от които е видно изразено от агенцията отрицателно становище по подаденото заявление от К. М., както и причините за него. Не намират основание и оплакванията на касатора за необоснованост атакуваното първоинстанционно решение и постановяването му в противоречие със закона. В първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, сочещи на данни, обуславящи възприетия от съда, а преди това формиран и от административния орган, извод, че е установено наличието на основанията на постановения отказ. Изводите на съда кореспондират изцяло с установената по делото фактическа обстановка. Въз основа на приобщения доказателствен материал, АССГ законосъобразно е счел, че след като при проведената съгласувателна процедура по издаване на исканата виза тип „С“, с писмо рег. № М-703/14.01.2025 г. от заместник-председателя на ДАНС е изразено отрицателно становище в НВИС по процесното заявление, допълнително мотивирано с изложените в справка RB-202001-001-03-M-6-111/14.01.2025 г. обстоятелства, както и с посочената от държавната агенция в допълнително представеното в производството пред АССГ писмо рег. № М-5061/07.05.2025 г. информация относно задържането на К. М. на ГПУ Калотина на 09.07.2022 г., то съгласно чл. 4, ал. 1, т. 14 и чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗДАНС, в изключителната компетентност на агенцията е установяването на обстоятелствата, свързани със заплаха за националната сигурност. При постановяване на оспорения пред АССГ административен акт компетентният орган по чл. 9г ЗЧРБ действа в условията на обвързана компетентност и при дадено отрицателно становище от ДАНС в проведената съгласувателна процедура, завеждащият „Консулска служба“ в Посолството на РБ в гр. Никозия, Република Кипър, правилно е съобразил същото и е отказал издаване на заявения вид виза. Съобразена със събрания по делото доказателствен материал е преценката на първостепенния съд, че изразеното от ДАНС отрицателно становище е мотивирано в достатъчна степен, с оглед установените в съдебното производство данни за участие на жалбоподателя в нелегален трафик на мигранти. Правилно съдът е приел, че тези данни не са опровергани от приложеното към доказателствената съвкупност постановление рег. № 700/22/07.10.2024 г. на Районна прокуратура- гр. Констиброд за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 165/2022 г. по описа на ГПУ-Калотина, водено за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 НК /в релевантната редакция- ДВ, бр. 84 от 2021 г./, доколкото то не е съдебен акт ползващ се със силата на пресъдено нещо и предвид липсата на представени от жалбоподателя доказателства за упражнен върху него инстанционен контрол по предвидения в НПК процесуален ред. Представеното в настоящото съдебно производство писмо рег. № 328600-68056/22.10.2025 г. не налагат друг, различен от формирания по- горе извод. Оплакването, че при постановяване на обжалвания акт първоинстанционният съд не е съобразил принципа на съразмерност и чл. 8 § 1 от ЕКЗПЧОС, също е неоснователно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е установил, че с атакувания пред него административен акт не са нарушени, както принципът на съразмерност – чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, така и нормата на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като извършеното с процесния отказ засягане на личния и семейния живот на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, като в процесния случай защитата на обществения и националния интерес се ползва с приоритет. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Правото на зачитане на личния и семейния живот не е абсолютно, доколкото чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС предвижда възможност за намеса на държавата в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. По изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания отказ, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени пороци, съставляващи касационни отменителни основания, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,