Определение № 4947 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе против определение № 43/07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 762/2025 г. на Административен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. А. М. срещу разпореждане № 2112-17-1010#3/28.10.2025 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Русе, с което е спряно производството по заявление вх. № 2112-17-1010/18.08.2025 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74 от КСО до предоставяне на отговор от компетентната институция на Гърция. Преписката на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “ж“ от КСО, във вр. с чл. 130, ал. 4 от АПК е изпратена от съда по подведомственост на директора на ТП на НОИ – Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на процесуалния закон и в частност на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “ж“ от КСО. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършена проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано като на основание чл. 54, ал. 5 от АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “ж“ от КСО гласи, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите. От прочита на цитираните законови норми е видно, че е налице конкуренция между правилото на поведение, извличано от разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от АПК и това на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “ж“ от КСО. Спирането на административното производство има своята нормативна уредба в чл. 54 от АПК, която е общ закон по смисъла на правото. Същевременно, разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “ж“ от КСО съдържа правило за поведение и представлява специален закон досежно висящия предмет на спора, касаещ отпускането на ЛПОСВ. Принципът Lex specialis derogat generali (специалният закон замества общия), датиращ от римското право, е възприет от българския законодател и се свежда до осигуряване примат на специалния закон над общия в случая на конкуренция на техни правни норми. Това е така, защото нормите на общия закон регулират родово определен тип обществени отношения, а нормите на специалния закон видово този род в правните отрасли. Административното производство във връзка с актовете по социалното осигуряване предвижда задължителен административен контрол като процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 12127/27.11.2025 г. по адм. дело № 11431/2025 г., VI отд.; Определение № 4214/17.04.2026 г. по адм. дело № 3548/2026 г., VI отд. и др. По силата на чл. 130 от АПК административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Предвид изложеното, законосъобразно административният съд е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил по подведомственост жалбата на Б. А. М. срещу първоначалния административен акт до горестоящия административен орган, конвергирайки същата в единствено възможния процесуален ред за разглеждането й, но с условието за проверка на предпоставките за допустимост. Действайки в условията на посочените хипотези, Административен съд - Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,