Определение № 7319 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5588/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби от В. Б. М., Е. В. М. и П. В. М., против Определение №9157/17.03.2025 г. постановено по адм. дело №12632/2024 по описа на Административен съд София – град. В частните жалби са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното Определение №9157/17.03.2025 г. АССГ е оставил без разглеждане частните жалби на В. Б. М. с вх. №2046/29.01.2025, П. В. М. с вх. №2065/29.01.2025 и Е. В. М. с вх. №2059/29.01.2025 г. срещу Разпореждане №1411/14.01.2025, с което са дадени указания за в 7-дневен срок да бъдат представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лева, а в случай, че поддържат искането си за освобождаване от държавна такса да представят доказателства относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. За да остави жалбите без разглеждане, съдът е изложил мотиви, че обжалваното разпореждане не прегражда по-нататъшното развитие на производството и като такова не попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1 АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, на обжалване с частна жалба подлежат разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. С обжалваното разпореждане не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е сред изрично предвидените в закона случаи, в които определенията и разпорежданията подлежат на обжалване. Нормативната уредба предвижда обжалване на разпореждания, с които се прекратява производството поради неизпълнение на дадените указания, но не и на тези разпореждания, с които се дават указания. За частните жалбоподатели не е налице и правен интерес от съдебното оспорване, тъй като неговите права биха били засегнати едва от последващия акт за прекратяване на съдебното производство, но не и от разпореждането за даване на указания, тъй като то не преклудира пътя за съдебна защита. Като е оставил без разглеждане частните жалби на В. Б. М., Е. В. М. и П. В. М., Административен съд - София град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,