Решение № 1505 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпили две касационни жалби срещу Решение № 3380 от 07.04.2025 г., постановено по административно дело № 968/ 2024 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково). Първата касационна жалба е подадена от НАП София срещу посоченото решение в частта, с която е уважена исковата претенция на М. М. Д. за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, представляващи стрес и отрицателни емоции за производството по обжалване на РА № Р-1600-1620003674-091-002 от 05.11.2020г.– отменен по административен ред, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.10.2024г. до окончателно изплащане, както и направените разноски от общо 656, 91 лева. Касационният жалбоподател- НАП София поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обезщетението е присъдено, въпреки липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Оспорва достоверността на свидетелските показания. Счита, че не е установена пряка и непосредствена причинно- следствена връзка на твърдените изживявания и емоционални усещания с отменен незаконосъобразен акт. Възразява и срещу размерът на уважената искова претенция. Претендира разноски. Втората касационна жалба е подадена от М. М. Д. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която са отхвърлени част от предявените от нея искове. Касационният жалбоподател- М. Д. релевира, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение в пълен размер, ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Постъпила е и частна касационна жалба против Опредeление № 4680/ 07.05.2025 г. по адм. дело № 968/ 2024 г. на Административен съд- Хасково, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено решението в частта за разноските като е осъдена М. М. Д. да заплати на НАП разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В постъпил на 05.05.2025г. писмен отговор М. М. Д. оспорва касационната жалба на НАП София като неоснователна. В постъпил на 13.05.2025г. писмен отговор от упълномощения представител на НАП София– юрисконсулт Хаджииванова иска отхвърляне на касационната жалба на М. М. Д. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Намира, че административният съд обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на НАП София за причинените на лицето вреди. Счита, че размерът на обезщетението е определен в съответствие с доказателствата, като е съобразен критерият по чл. 52 от ЗЗД. В отхвърлителната част също счита решението за правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалвания съдебен акт, НАП е ОСЪДЕНА, да заплати на М. М. Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.10.2024г. до окончателно изплащане, както и направените в процеса разноски от общо 656,91 лева, На следващо място са отхвърлени предявените искове – за обезщетение в размер на 2 589,14 лева за периода от 02.06.2020г. до 09.09.2022г., представляващо законна лихва върху сумата от 11 230,02 лева; за обезщетение от 429,60 лева, представляващо законна лихва върху сбор от суми или общо 1440,00 лева, считано от плащане на всяка отделна сума /по подробен опис/ до дата на възстановяване на сумите- 28.11.2023г.; за обезщетение от 1182,69 лева, представляващо законна лихва върху сбор от суми или общо 4881,00 лева, считано от плащане на всяка отделна сума /по подробен опис/ до предявяване на иска - 10.10.2024г.; за обезщетение за разноски за ЧСИ по изпълнително дело, образувано от НАП, в размер на 117,00 лева, ведно със законна лихва в размер на 17,45 лева върху обезщетението от 117, 00 лева, считано от 01.09.2023г. до 10.10.2024г.; за обезщетение за разноски по а.д. №1076/ 2022г. в общ размер от 810,00 лева, представляващи заплатени адв. възнаграждение, д. т. и юрк. възнаграждение, ведно със законна лихва в размер на 188,15 лева върху сумата от 810,00 лева, считано от различни дати до 10.10.2024г.; за обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени заплати и неустойка – общо 10 000,00 лева, ведно със законна лихва в размер на 3 569,76 лева върху тази сума, считано за периода от 11.10.2021г. до 10.10.2024г.; за обезщетение за неимуществени вреди– уронване на авторитета и доброто име в размер на 2 000,00 лева, като недоказани и неоснователни. С Опредeление № 4680/ 07.05.2025 г. по адм. дело № 968/ 2024 г. на Административен съд- Хасково, на основание чл. 248 от ГПК е осъдена М. М. Д. да заплати на НАП разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да приеме този резултат административният съд е установил, че поради наличие на обосновано предположение за нарастване на имуществено състояние е възложена проверка на М. М. Д. за съответствие между доходи и имущество за периода от 2012г. до 2017г., което е било видно от Протокол №ПФ-16002618000782-073-001 от 27.06.2019г. След извършена ревизия на М. М. Д. е бил съставен Ревизионен акт №Р-16002619006209-091-001 от 01.04.2020г., отменен с Решение №263 от 10.06.2020г. на Директор Д ОДОП Пловдив, като преписката е върната за издаване на нов РА. С искане от 05.10.2020г. Издаденият РА №Р-1600-1620003674-091-002 от 05.11.2020г., потвърден с Решение №617/10.12.2020г. на Директор ДОДОП Пловдив – относно допълнително установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в общ размер на 12 097,81 лева и съответни лихви, е бил обжалван и е образувано адм. дело №48/ 2021г. по описа на Хасковски АС, с което съдът частично отменя РА. В частта, с която е отхвърлена жалбата, М. М. Д. е обжалвала съдебния акт, като при касационното обжалване по адм. дело № 7294/ 2022г. по описа на ВАС с Решение №3651 от 05.04.2023г. съдът отменя решението на ХАС по адм. дело № 48 – в частта на отхвърлената жалба и връща делото за ново разглеждане. При новото разглеждане пред АС Хасково е образувано адм. дело № 382/ 2023г. – оспорване на РА в частта на допълнително определени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 6 298,00 лева, от които главница 4 451,00 лева и лихви в размер на 1847,25 лева, като с Решение №788 от 27.10.2023г. съдът отхвърля жалбата на М. Д.. Това решение е обжалвано пред ВАС и е образувано адм. дело №11681/ 2023г. по описа на ВАС, като с Решение № 5849 от 14.05.2024г. е отменен изцяло РА №Р-16001620003674-091-002 от 05.11.2020г. В съдебния акт са обсъдени и свидетелските показания на З. Т. и Т. Т., които сочат психологичните преживявания на ищцата. Същата, поради проведеното адм. производство била разстроена, изпитвала притеснения, стрес и отрицателни емоции. Решаващият съд е посочил, че психичните преживявания са в голяма степен резултат от незаконосъобразен отменен административен акт - РА №Р-1600-1620003674-091-002 от 05.11.2020г., доказани негативни субективни възприятия, както и причинно-следствената връзка между отменения ревизионен акт и неимуществената вреда. Поради тези аргументи искът за претърпени от М. М. Д. неимуществени вреди е бил приет за основателен. Съдът е намерил, че справедлив размер, съгласно чл.52 ЗЗД на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди е 5000 лв. Другите искове били отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съдът по отношение на исковата претенция по т.1 е установил, че сочената вреда не може да бъде приета като пряка и непосредствена последица нито от сочените РА №Р-16002619006209-091-001 от 01.04.2020г. и РА №Р-1600-1620003674-091-002 от 05.11.2020г., нито други общо посочени в Таблица към Становище вх.№1710/07.02.2025г. действия на данъчните органи. Вредата, сочена като представляваща лихва за забава, дължима върху изплатената сума по приведения в изпълнение РА преди неговата отмяна, можело да се разглежда единствено като пряка и непосредствена последица от АПВ № П-16002622143486-004-001 от 05.09.2022г., но този акт е бил оспорен по съдебен ред, като съдът не е споделил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразността му. Така актът, на който се основава тази претенция, е законосъобразен и като следствие от него не може да се претендира обезщетение за вреди. По отношение на исковите претенции по т.2 и по т.3, съдът счел, че не са пряка и непосредствена последица от отменените РА или други незаконосъобразни действия или бездействия на данъчните органи. В случая имало издадени изпълнителен лист от 26.04.2023г.– л.119 от делото, и изпълнителен лист от 22.05.2024г. – л.127 от делото, който са за направените при съдебното обжалване на РА разноски от ищцата. Именно разноските, направени в съдебните производства, са в пряка и непосредствена връзка с отменения РА, но това не следвало да се приеме по отношение на претендирана лихва за забава върху тях. Отношенията относно направените при съдебно обжалване разноски били уредени в чл.161 от ДОПК, като там липсвала предвидено дължимостта им заедно с лихви за забава, считано от изплащането на сумите по делото. Евентуална дължимост на лихви за забава върху тези разноски е предвидена единствено в рамките на последващ изпълнителен процес. Нямало правна възможност да се търси лихва за забава върху разноските към момента на плащането им и впоследствие до издаване на изпълнителен лист, тъй като до тогава те са дължимо заплатени от страната в съдебния процес след разпореждане от съда. Нямало наличие на причинна връзка между отменения РА и направените от ищцата разноски в изпълнително производство, образувано от НАП след издаването в полза на НАП на изпълнителен лист при влязлото в сила решение по а.д.№1079/2022г., каквато е претенцията по т.6 и акцесорната претенция по т.7. Не следва да се счита и че имало незаконосъобразно действие от страна на НАП при образуването на делото пред ЧСИ, доколкото вземането за разноските е частно вземане по смисъла на чл.163, ал.2 от ДОПК. Още по-малко имало основание да се счита, че има наличие на вреди, незаконосъобразен акт – РА или друг по вид, действие или бездействие, а също и наличие на причинна връзка между сочените в Становище вх.№1710/07.02.2025г. и разноските на жалбоподателя по а.д.№ 1079/ 2022г., които са предмет на претенцията по т.8 и акцесорната претенция по т.9. Постановеното решение по адм. дело № 1079/ 2022г. отхвърля жалбата на М. Д. и присъжда разноски, които именно тя следва да заплати на НАП, а заплатените от нея в това производство адв. възнаграждение и д.т. не могат да се считат като вреда, за която се дължи обезщетение по силата на ЗОДОВ. Твърдените имуществени вреди по претенцията по т.10, включително и по т.11, която е относно законна лихва върху вредите по т.10, нямали доказана връзка и не били произтичащи било от РА, било от друго действие/бездействие на административните органи. Това е така, защото видно от представените заповеди за прекратяване на служебното правоотношение с Агенция Митници основанието за прекратяване в единия случай е преценка на Агенция Митници, за която няма никакви данни да е във връзка с ревизионното производство, а във втория случай – служебното правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните. Поради изложеното и при липсата на установените посочени предпоставки съдът счел, че ищцата не е доказала исковата претенция по т. от 1 до 11 / в частта на претенциите по т.4 и т.5 производството е прекратено/, поради което исковете са отхвърлени като неоснователни. По отношение на претенцията по т.12 и по т.13 съдът е приел за доказано наличието на незаконосъобразен акт – отменения с влязло в сила съдебно решение РА №Р-1600-1620003674-091-002 от 05.11.2020г. Твърдените вреди са неимуществени и са свързани със субективното възприятие на ищцата, т.е. в случая следва да се докаже дали у нея са се породили твърдените от една страна стрес и отрицателни емоции в хода на производството, а от друга – притеснения относно уронването на авторитета и доброто име в обществото. От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства не се установявало ищцата да е изпитвала притеснения, свързани с разгласяване на обстоятелства, уронващи авторитета ѝ, поради което предявеният иск по т.13 е отхвърлен като недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното съдебно решение за ПРАВИЛНО. Постановеното определение за допълване на решението в частта за разноските също е правилно. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение на адм. съд е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени точни правни изводи по спорните въпроси– чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели- за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е уважил частично исковата претенция, като е възмездил причинените неимуществени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Неоснователна е касационна жалба, подадена от НАП София срещу посоченото решение в частта, с която е уважена частично исковата претенция за неимуществени вреди. Налице е незаконосъобразен административен акт- РА №Р-1600-1620003674-091-002 от 05.11.2020г. Този акт е отменен с Решение № 5849 от 14.05.2024г., постановено по административно дело №11681/ 2023г.на ВАС. С това е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ, незаконосъобразен акт на административен орган на НАП, отменен по съответния ред. Ищцата в процесния период е претърпяла неимуществени вреди, свеждащи се до притеснения и преживяна емоционална травма. В този аспект се установяват постоянно напрежение и стрес и психически страдания, изразяващи се в страх, тревожност. Неоснователно касационният жалбоподател излага доводи за липсата на причинно- следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и влошеното състояние на М. М.. Обосновано съдът е установил, че тези психични преживявания в голяма степен са резултат и от отменения ревизионен акт. Съдът е извършил оценка на интензитета на вредите и тяхната продължителност и конкретното им психично изражение. Предвид изложеното, съгласно чл. 52 ЗЗД обосновано е преценил, че справедлив размер, на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди е 5000 лв. При установяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Неоснователна е касационна жалба, подадена от М. М. Д. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове. В тази връзка съдът намерил мотивите на адм. съд за обосновани, подробни и съответно препраща към тях с оглед чл.222, ал.2, изр.2 АПК. Правилно и обосновано е прието, че исковите претенции от т. 1 до т. 11 не са пряка и непосредствена последица от отменените РА или други незаконосъобразни действия или бездействия на данъчните органи. Правилно предявеният иск по т.13 е отхвърлен като недоказан. Обосновано съдът е обсъдил дали е установено по делото настъпване на вреди, както и дали– представляват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС счита касационните жалби за неоснователни. Решението като правилно следва да се остави в сила. Неоснователна е и частната касационна жалба против Опредeление № 4680/ 07.05.2025 г. по адм. дело № 968/ 2024 г. на Административен съд- Хасково. Правилно на основание чл. 248 от ГПК е допълнено решението в частта за разноските, като е осъдена М. Д. да заплати на НАП разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Дължимостта на разноските е съобразно приложимата нормативна уредба и частичното отхвърляне на исковете. Присъденият размер от 200 лева е справедлив и обоснован. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение