Определение № 1998 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2025 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Г. Р. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № 463/ 28.03.2023г. по в.гр.д.№ 629/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Царевски районен съд № 46/ 25.08.2008 г. по гр.д.№ 195/ 2007 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от молителката против В. Р. М. иск, квалифициран по чл.26 ал.2 ЗЗД, за обявяване на нищожността (поради привидност) на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ***, ***, н.д.№ *** г. на нотариус при Бургаски районен съд, с който Г. Р. Б. продава на родителите си Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, находящ се в гр.П.: дворно място с площ 446 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.*** по стар план на гр.П., при граници: изток – парцел ***, запад – парцел ***, север – парцел ***, юг – ***, понастоящем представляващ *** в кв.*** по действащия план на гр.П., с площ от 446 кв.м., ведно с построените в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 60,30 кв.м. и лятна кухня с площ от 19,20 кв.м. Молителката поддържа, че по отношение на решението са налице основанията по т.1 и по т.4 на ал.1 на чл.303 ГПК. Във връзка с първото поддържано основание твърди, че в началото на месец август 2024г. снаха й при почистване на имот в гр.П., е открила стари документи, между които нейна спестовна книжка от 14.09.1974г. и оригинал на молба вх.№ 94-М- 541/16.12.1988г. за закупуване на държавен апартамент в П.. Поддържа, че е знаела за тези документи, но по време на разглеждане на делото не е разполагала с оригиналите, а по обективни причини – заболяване, за което представя медицинска документация, не е могла да се снабди с тях. Според молителката тези нови доказателства са със съществено значение за изхода по спора. Във връзка с второто поддържано основание твърди, че решението, предмет на молбата за отмяна е в явно противоречие с влязлото в сила решение № 175 от 20.06.2019г. на ВКС, ІV ГО,постановено по гр.д. №1597/2019г. Ответните по молбата страни Ф. К. М., Я. К. М. и Д. К. М., я оспорват като недопустима и неоснователна. Според тях не се касае за нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК, защото съществуването на документите е било известно на страната към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е постановено атакуваното решение. Поддържат също, че документите нямат значение за правилното решаване на спора. Считат, че не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Съдът намира подадената молба за отмяна за допустима. Според твърденията на молителката, новите писмени доказателства, които обосновават правото й да поиска отмяна на влязлото в сила решение, са открити в началото на месец август 2024г. Молбата за отмяна е подадена на 18.09.2024 г. – в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Предвид твърдението на молителката и липсата на доказателства за по-ранен момент на снабдяване с тях към настоящия момент, следва да се приеме, че молбата в тази й част е подадена в законоустановения срок. Писмените доказателства, твърдени като нови, са приложени към молбата. Затова тя отговаря на формалните изисквания по чл.306 ал.1 ГПК и няма основание да не бъде разгледана по същество. Възраженията на ответните страни касаят основателността на молбата и по тях съдът ще изложи съображения при постановяване на решение. При съобразяване датата на влизане в сила на въззивното решение – 08.07.2024г., се обосновава извод, че молбата е подадена в срок и в частта й досежно второто поддържано основание за отмяна. По изложените съображения съдът