Определение № 379 от 14.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 422/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Р. чрез пълномощника му адвокат С. С. против решение № 228 от 12.10.2016 г., постановено по гр.д. № 341 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е обезсилено решение № 148 от 18.05.2016 г. на Районен съд-Троян в частта по искането на М. П. Р. против [община] за отмяна на акт за частна общинска собственост № 1218, вписан в Агенция по вписванията-Служба по вписванията при РС-Троян на 22.11.2010 г. под № 60, том VIII, рег. № 2193 и по искането за заплащане на обезщетение, ако ответникът е в невъзможност да предаде владението на имота и същото решение е потвърдено в частта за отхвърляне на предявения от М. П. Р. против [община] ревандикационен иск по отношение на 700/1716 ид.ч. от имот с идентификатор № 83212.501.1542 по кадастралната карта на [населено място], общ.Т.. [община] е подала писмен отговор по двете касационни жалби по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез началник отдел „Правно и административно общлужване“ Ц. Д., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба на М. П. Р., основана на твърденията, че като единствен наследник на П. М. Р. му е възстановена в стари реални граници собствеността на нива с площ от 0.700 дка в землището на [населено място], местността „Млаките“ при съседи: М. Б., Т. Б. и Ц. Б. с решение на ПК-Т. № 4503/6.09.1993 г., но въпреки това имотът е обособен с идентификатор 83212.501.1542 и без основание е актуван като общински, а по-късно върху него и други съседни имоти е започнато строителство на пречиствателна станция, като общината отказала изготвянето на помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ под предлог, че наследодателят не фигурира като собственик по разписните листи на кметство [населено място] от 1920 г., въпреки, че той е роден 1919 г.. Поискал е да се признае за установено по отношение на [община], че е собственик на имота, да се отмени съответния акт за общинска собственост в тази му част, както и да се приеме за установено между страните какво е дължимото обезщетение за този имот в случай, че не може реално да бъде предоставен на ищеца. Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като няма описание на имота и не е посочен акта за общинска собственост, чиято отмяна се иска и е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите. Във връзка с указанията М. Р. е уточнил, че претендира 700/1716 ид.ч. от имот с идентификатор 83212.501.1542, целия с площ 1716 кв.м. и е посочил номера на акта за общинска собственост, чиято отмяна претендира. Съдът е приел, че е сезиран с ревандикационен иск предвид искането за реално предоставяне на имота и евенуално с искане за заплащане на обезщетение, ако ответникът е в невъзможност да предаде владението на имота и се е произнесъл по отношение на 700/1716 ид.ч.. Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по така предявената искова молба и настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне с цел проверка допустимостта на въззивното решение, доколкото в исковата молба се твърди, че на ищецът е възстановено правото на собственост върху нива от 0.700 дка, а се претендира собственост върху идеални части от имот от 1716 кв.м. без да са изложени твърдения от къде произтича съсобствеността По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение