Определение № 3038 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2895/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. А. И., чрез адв. Н. Иванова срещу определение № 5727 от 19.02.2025 г. по адм. дело №729/2025г. на Административен съд София - град. С обжалваното определение, на основание чл.159, т.1, т.4, т.6 и т.7 от ГПК, съдът е оставил без разглеждане искане вх. № 34134 от 19.12.2024г. на И. срещу Министерството на вътрешните работи, с правно основание чл.256 АПК, уточнено с искане от 05.02.2025г. и допълнено с искане от 18.02.2025г. с правно основание чл.128, ал.2 от АПК. Оставено е без разглеждане искане от 18.02.2025г. на И. с правно основание чл.166, ал.2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповед №2599/19.05.2008г. на директора на НС "Полиция"; оставено е без разглеждане искането с правно основание чл.60 АПК да се издаде предварително акт за встъпване в длъжност, съобразно договор за служба в МВР №13764 от 07.08.1997г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, излага доводи за неправилност на съдебния акт и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия с конкретни указания. Намира, че съдът не е съобразил, че министерството на вътрешните работи, чрез министъра не е прекратил действащия договор № 1364/07.08.1997 г., тъй като бездейства и до момента по сключения договор се дължи на осн. чл. 8 ЗЗД, чл.20а ЗЗД, чл.21 ЗЗД, чл.19а АПК, чл.19ж и чл.256 АПК точно изпълнение, според съдебната практика на ВКС и ВАС към момента на завеждане на исковата претенция. Прави искане на осн. чл. 253 АПК да се изискат доказателства за прекратяване на договора, за изпълнение на договора, за провеждане на дисциплинарно производство от министъра съобразно договора, да се изиска от органа доказателства за назначаване от министъра на вътрешните работи, както и че е издадена заповед по раздел III, глава А, т.1 от договора за назначаване на служба в МВР за служителя И. И. на длъжност и звание в СДВР и да се връчи незабавно, чрез съдебния състав, чл.19а и 20а АПК. Ответната страна по частната жалба – Министерството на вътрешните работи не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна последните съображения: Съдът е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и след точен анализ на доказателствения материал правилно и обосновано е приел, че подаденото от И. А. И. искане, уточнено и допълнено с молби, с правни основания чл.128, ал.2 АПК, както и исканията по чл. 256 АПК и за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 2599/19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“ по чл. 166, ал. 2 АПК, както и по чл. 60 АПК са недопустими за разглеждане, поради което на основание чл. 159, т. 1, 4, 6 и 7 АПК е оставил същите без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е правилно. Със заповед № А3-2599/19.05.2008 г., издадена от директора на Национална служба „Полиция“ на И. И. на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 5 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн. чл.245, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР. С влязло в сила решение № 28 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 3560/2008 г. на Административен съд – София-град е отхвърлена жалбата на И. И. срещу уволнителната заповед. С решение № 208 от 08.10.2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е отхвърлено подаденото от И. И. искане за отмяна на влязлото в сила решение № 28 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 3560/2008 г. на АССГ. С решение № 4616 от 10.07.2023 г. по адм. дело № 5601/2022 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 6 от 30.01.2024 г. по адм. дело № С-59/2023 г. на ВАС, второ отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. И. срещу заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“ с доводи за нищожност. С определение №22068 от 01.11.2024г. по адм. дело №6141/2024г. на АССГ е оставено без разглеждане искането на И. с идентентично с настоящото производство съдържание. Определението на АССГ е оставено в сила с определение №1828 от 25.02.2025г. по адм. дело №11958/2024г. на ВАС, пето отделение. При тези фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че след като е налице произнасяне на съда с влезли в сила съдебни актове по законосъобразността, включително нищожността, на заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“, с която на частния жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, е недопустимо да се пререшават чрез иск по чл. 128, ал. 2 АПК въпроси, които са относими към проверката за законосъобразност на влязлата в сила заповед. Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Всички поставени в искането въпроси, свързани с компетентността на органа по назначаване, действителността и унищожаемостта на актовете за назначаване, преназначаване и прекратяване на служебното му правоотношение не е имало пречка да бъдат релевирани и обсъждани в рамките на спора за законосъобразността на уволнителната заповед. С приключване на съдебния спор относно законосъобразността на заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“ с влязло в сила съдебно решение, включително и изчерпване на извънинстанционния ред за проверка на съдебния акт, исканията, доводите и възраженията във връзка със законосъобразността на уволнителната заповед са преклудирани и не подлежат на преразглеждане в друго съдебно производство. Предвид влязлото в сила съдебното решение, с което е отхвърлено оспорването на заповедта, с която на служителя е наложено дисцплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение е прекратено с влязъл във формална сила административен акт, съдът правилно е приел, че исканията по чл. 128, ал. 2 АПК, са недупостими на основанията по чл. 159, т. 1, 4 и 6 АПК - налице е влязъл в сила Правилно и обосновано съдът е приел, че искането по чл. 256 АПК министърът да прекрати неоснователно си бездействие по създаденото правоотношение с договор за служба в МВР, което по силата на изричната клауза в договора, всъщност е прекратено с влязлата в сила заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“, е лишено от предмет и е недопустимо. Правилни са и изводите на съда относно недопустимостта на искането по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране изпълнението на влязлата в сила заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“, т.к. актът е породил правно действие и е изпълнен, както и искането по чл.60 АПК да се издаде предварително акт за встъпване в длъжност, съобразно договор за служба в МВР №13764 от 07.08.1997г. и е прекратено производството по делото.. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,