Определение № 4480 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С Определение № 829 от 27.02.2024 г. по гр.д.№ 432/2024 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, е оставена без разглеждане молба вх.№ 4744 от 14.09.2023 г., подадена от Г. В. В., с която се иска отмяна на Определение № 32 от 20.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 457/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С последното Апелативен съд - Велико Търново е потвърдил Разпореждане от 23.11.2022 г. на Окръжен съд - Ловеч по гр.д.№ 399/2022 г. за връщане на частната жалба на Г. В. В. срещу постановеното по същото дело Определение № 670 от 23.09.2022 г., като е осъдил Г. В. В. да заплати по сметка на ВТАС сумата 15 лева – държавна такса по частна жалба вх.№ 4884 от 05.10.2022 г. С определение № 670 от 23.09.2022 г. Окръжен съд - Ловеч е прекратил производството по гр.д.№ 399/2022 г. по описа на ОС -Ловеч и е изпратил делото по компетентност на Административен съд - Плевен. Предходният тричленен състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 - чл. 309 ГПК. Прието е, че определението, чиято отмяна се иска, не представлява определение за прекратяване поради отказ от иска, поради което е извън обхвата на определенията, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Прието е, че не е предвидена възможност за отмяна на определение, потвърждаващо връщане на частна жалба и изпращане на дело по компетентност на административен съд, по аргумент от т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, както и с оглед дадените в ППВС № 2/1977 г. разрешения. Изложени са съображения, че целта на производството по отмяна по чл. 303 - чл. 309 ГПК е да се преодолее силата на пресъдено нещо, за да се разгледа спора отново, ако е налице някое от изчерпателно изброените основания за отмяна, какъвто не е настоящият случай. Посочено е, че не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства, както и актовете, за които законът предвижда защита по друг ред. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от Г. В. В.. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. В т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. На отмяна по реда и при условията на чл. 303 и сл. от ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т.е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани (т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г.). В настоящия случай е направено искане за отмяна по реда на извънинстанционния контрол на определение, с което е върната частна жалба поради неотстранени нередовности. С това определение е разрешен процесуален въпрос, а не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право. Поради това определението, чиято отмяна е поискана, не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл. 303 и сл. от ГПК. Обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС съответства на даденото разрешение в тълкувателното решение, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение