Определение № 147 от 26.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 140/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. В подадената от ищцата В. И. В. чрез процесуален представител адв. З. П. В. частна жалба вх. № 70013/23.12.2021г. е инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 60231 от 26.11.2021г. по т. дело № 140/2021г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените на „Профи Кредит България“ ЕООД разноски. Ищцата поддържа, че присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер 350 лв. е в завишен размер поради следните съображения: същото превишава исканото от ответника възнаграждение; в съдебните заседания не се е явил процесуален представител на ответника; независимо, че са насрочени три съдебни заседания, едното не е проведено поради подаден сигнал за поставена бомба в сградата на Съдебната палата. Моли определението да бъде изменено, като юрисконсултското възнаграждение бъде определено в минимален размер. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. М. оспорва инкорпорираната в частната жалба молба по чл. 248 ГПК. Прави възражение за нейната недопустимост, тъй като ищцата нито е направила искане за намаляване на претендираното юрисконсултско възнаграждение, нито е представила по делото списък по чл. 80 ГПК. Релевира и доводи за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК по съображения, че ответникът още в отговора на исковата молба е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 50 лв. на основание чл. 13, т. 2 от същата наредба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Подадената от ищцата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, инкорпорирана в частна жалба вх. № 70013/23.12.2021г., е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Възражението на ответника за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като ищцата нито е направила искане за намаляване на претендираното юрисконсултско възнаграждение, нито е представила по делото списък по чл. 80 ГПК, е неоснователно. В хипотезата на присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение, нито същата е от значение за допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване, нито по отношение на искането на осъдената страна за намаляване на присъдените разноски, респективно на юрисконсултското възнаграждение. Изискването за представяне на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция като процесуална предпоставка за допустимост на молбата за изменение на решението в частта му за разноските се отнася само за страната, която е поискала присъждане на разноски, а не относно допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК, подадена от осъдената страна с искане за намаление на присъдените разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда право на юридическите лица и едноличните търговци, когато са били защитавани от юрисконсулт, да им бъде присъдено възнаграждение в размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Предвиденото в чл. 13, т. 2 от Наредбата за правната помощ /НПрП/ възнаграждение за правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПрП /подготовка на документи за завеждане на дело/ е в размер от 15 до 80 лв. В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ /НПрП/ е предвидено, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В конкретния случай ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е представляван в исковото производство от юрисконсулт И. П.. Осъществената от процесуалния представител защита в производството пред ВКС се изразява в изготвяне на отговор срещу предявените в евентуално съединение искове по чл. 47, ал. и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА с подробни възражения за тяхната недопустимост, евентуално неоснователност, и представяне на приложените към отговора писмени доказателства. В представения в предвидения в чл. 131, ал. 1 ГПК едномесечен срок писмен отговор ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 50 лв. на основание чл. 13, т. 2 НПрП. По делото са насрочени три съдебни заседания – за 18.05.2021г., 08.06.2021г. и 26.10.2021г., едно от които /насроченото за 08.06.2021г./ не е проведено поради подаден сигнал за поставена бомба в сградата на Съдебната палата. В откритите съдебни заседания на 18.05.2021г. и 26.10.2021г., на които е даден ход на делото и са осъществени съдопроизводствени действия, не е присъствал процесуален представител на ответната страна. Предвид горните съображения и като съобрази вида и количеството на извършената дейност за осъществената процесуална защита чрез изготвяне на писмен отговор и представяне на доказателства, настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението за юрисконсулт на ответника, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПрП, е в размер общо 200 лв. Поради изложеното определението на ВКС следва да бъде изменено в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение, като същото бъде намалено от 350 лв. до 200 лв., т. е. със сумата 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК