Определение № 122 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 892/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от В. Г. М., чрез адв. Я. З., молба за отмяна на влязло в сила решение № 18212 от 10. 11. 2016 г. и влязло в сила решение № 117578/12. 05. 2017 г., постановени по гр. д. № 1356/2016 г. на СРС, ГО, 78 състав. С първото решение е допусната делба между Е. Г. М. и В. Г. М., на недвижим застроен имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта, с площ от 1006 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ...., състояща се от хол, спалня, кухня, баня с тоалетна и коридор и избено помещение, при дялове в собствеността върху поземления имот - 1/4 ид.ч. за Е. М. и 3/4 ид.ч. за В. М., а върху жилищната сграда – 1/8 за Е. М. и 7/8 за В. М.. С второто решение е извършена делбата на застроения имот чрез изнасянето му на публична продан и В. М. е осъдена да заплати на Е. М., на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата 2013, 82 лв. обезщетение за лишаване от ползване за периода 24. 09. 2015 г. – 28. 03. 2017 г. Твърди се, че молителката узнала за постановените решения за допускане и извършване на делбата през октомври 2018 г., когато било образувано изп. д. № 20178510403390 по описа на ЧСИ М. П. за публична продан на имота. Тогава разбрала, че в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и при липса на предвидените в тези разпоредби предпоставки, същата е била призована от първоинстанционния съд чрез залепване на уведомление и й е бил назначен особен представител, с което е било нарушено правото й да участва по делото лично или чрез определен и упълномощен от нея процесуален представител. Иска отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С оглед доказване момента на узнаване на решението иска прилагане на изпълнителното дело. Ответникът по молбата Е. Г. М., чрез адв. Г. В. В., АК – В., изразява становище за недопустимост на същата, поради подаването й след законоустановения тримесечен срок. Твърди, че молителката е узнала за постановените решения още през месец август 2018 г., когато твърди да е установила контакт по телефона с назначения особен представител, но не по-късно от 8. 10. 2018 г., когато е подала жалба срещу разпределението на сумите от публичната продан, извършена изп. д. № 20178510403390 по описа на ЧСИ М. П.. Към отговора е приложен препис от получена жалба срещу разпределението, подадена от адв. И. М. В., САК, пълномощник на В. Манолово, на която не е удостоверена дата на подаването й. Приложена е и молба от адв. И. В., пълномощник на В. М. в изпълнителното производство, подадена до частния съдебен изпълнител, на която също не е удостоверена дата на подаването й. Приложено е и съобщение изх. № 65482/4. 10. 2018 г. по изп. д. № 20178510403390 по описа на ЧСИ М. П. до В. М., чрез адв. И. В., с която същата е уведомена, че на 5. 10. 2018 г., от 15, 00 ч., в кантората на ЧСИ М. П. ще бъде предявено изготвеното разпореждане за разпределение на осн. чл. 462, вр. чл. 460 ГПК на продажната цена от публичната продан на имота в общ размер 52056, 50 лв., на което съобщение не е отбелязана дата на получаването му от адв. В.. С разпореждане № 42 от 12. 03. 2019 г. по гр. д. № 892/2019 г. на ВКС, 1 г.о. е изискано от ЧСИ М. П. рег. № 851 КЧСИ представяне на служебно заверени копия от следните документи към изп. д. № 3390/2017 г. по описа на ЧСИ М. П., със страни Е. Г. М. и В. Г. М.: а/. жалба вх. № 86113/8. 10. 2018 г., подадена от В. М. срещу разпределение от 4. 10. 2018 г. на суми по посоченото изпълнително дело (с входящ номер); б/. пълномощно и договор за правни услуги, подписани от В. Г. М. и адв. И. М. В., САК. Изисканите документи са изпратени от съдебния изпълнител и получени във ВКС на 20. 03. 2019 г., заведени с вх. № 2697/20. 03. 2019 г. Копия от изпратените от съдебния изпълнител документи (жалба и пълномощно) са изпратени на В. М. и Е. М., като им е указана възможността за становище в едноседмичен срок от получаването им. Получени са на 12. 04. 2019 г. – от Е. М., чрез адв. Г. В., и на 8. 05. 2019 г. – от В. М., чрез адв. Я. З.. В предоставения едноседмичен срок молителката В. М. не е изразила становище, а ответникът по молбата Е. Г. М., чрез адв. Г. В., е заявил, че поддържа становището си за недопустимост на молбата за отмяна, поради подаването й след изтичане на законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е недопустима. Същата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок – тримесечен, считано от узнаване на решението. Видно е от жалба вх. № 86113/8. 10. 2018 г. по изп.д. № 20178510403390 по описа на ЧСИ М. П., подадена от адв. И. М. В., САК, като пълномощник на В. Г. М., както и от пълномощно от 5. 10. 2018 г., с което В. М. е упълномощила адв. И. В. да подаде жалбата по изпълнителното дело, че към 8. 10. 2018 г. молителката В. Г. М. е узнала, че с влезли в сила решения описаният по-горе имот е допуснат до делба, изнесен е на публична продан, продаден е и е изготвено разпореждане за разпределение на получените от проданта суми. Тримесечният срок е изтекъл на 8. 01. 2019 г., а молбата за отмяна е подадена на 20. 01. 2019 г. Като процесуално недопустима, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение