Решение № 5512 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Своге, подадена чрез пълномощника адвокат И. Цветкова, срещу решение № 1201 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 661/2025 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че околовръстният полигон по чл. 105 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), представлява своеобразен регулационен план, поради което на основание § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) кметът на общината следва да издаде скица на имота. Заявява, че процесният имот не попада в територия с одобрен кадастрален и/или застроителен и регулационен план на [населено място], за него не са налице данни за местонахождението му, включително в представения нотариален акт и заявлението. Твърди, че след като липсва план, не може да бъде издадена скица, която да е извадка от него. Оспорва и приетото от съда във връзка с посочените заповеди от 1991 и 1998 г. за одобрение на строителния полигон, както и дали въз основа на тях може да се индивидуализира имота на заявителката и да се издаде скица. Позовава се на чл. 170, ал. 2 АПК, като счита, че заявителката не е установила, че са били налице условията за издаване на скицата, а АССО му е вменил неизпълнимо задължение - да издаде скица при липса на кадастрален или регулационен план. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съгласно нарочен списък. Ответникът - Е. М. Н., лично и срез пълномощника си адвокат С. Цанова, в представени писмено възражение и писмен отговор, както и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССО е отказ на кмета на Община Своге, обективиран в писмо изх. № 94-Е-75/03.06.2025 г., по подадено от Е. Н. заявление вх. № 94-Е-75/12.05.2025 г. за извършване на административна услуга - издаване на скица на поземлен имот, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Церо“ - участък на разширение на регулацията, землище на [населено място], одобрено с решение № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ (съкр. Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството). Като мотив за отказа е посочено, че за махала „Церо“ няма изработени и одобрени кадастрална карта по ЗКИР или по Закона за единния кадастър на Народна република България (ЗЕКНРБ, отм.), както и подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ), поради което не може да се извърши исканата административна услуга - издаване на скица. От фактическа страна АССО е установил, че съгласно представен нотариален акт от 1998 г. и по силата на наследствено правоприемство, заявителката Нанова се легитимира са съсобственик на дворно място в [населено място], махала „Церо“, с площ от 620 кв. м., в участък за разширение на регулацията, одобрена с решение № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ и построената в него двуетажна масивна сграда със застроена площ от 49 кв. м. Към нотариалния акт е приложена скица № 1275/07.12.1998 г. за имота, находящ се в махала „Церо“, разширение ЗРП [населено място], съгласно РД-02.14-234/25.06.1998 г. МСАБ София. От правна страна съдът е цитирал на разпоредбите на § 4, ал. 1, т. 1 ПЗР ЗКИР и чл. 105 ППЗТСУ, отм., като е приел, че строителният полигон не може да се отъждестви с кадастрален план, а се квалифицира като общ градоустройствен план или регулационен план, тъй като въз основа на него нанесените имоти се считат за дворни места. При липса на одобрена кадастрална карта, в компетентността на кмета на общината е да издава скици по досегашния ред, тъй като строителният полигон се одобрява от него. Прието е за недопустимо общинската администрация да прехвърля свои задължения в тежест на гражданите да инициарат ненужни производства - например по чл. 35а ЗКИР. Поради това е преценено, че кметът на Община Своге е компетентният орган да се произнесе по заявлението за издаване на скицата, като извадка от одобрения околовръстен строителен полигон, при наличните доказателства за издаването на предходната скица във връзка с нотариалния акт. Посочено е, че задължение на кмета е да изясни всички факти във връзка с искането, включително и чрез събиране на допълнителни доказателства, тъй като от представените такива се установява, че е имало издавани заповеди за разширение на регулацията за махала „Церо“, [населено място] - № РД-02-14-165/04.09.1991 г. и № РД-02.14-234/25.06.1998 г. на МСАБ София, въз основа на които би могло в достатъчна степен да се идентифицира имота. При тези мотиви АССО е отменил атакувания пред него отказ и е върнал преписката на органа за издаване на скицата в 7-дн. срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд въз основа на приложените по делото писмени доказателства, че оспореният акт е издаден в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията (ЗАдм), а съгласно § 8 ПЗР АПК, редът за нейното извършване и обжалване на отказа да бъде извършена, е този за индивидуалните административни актове. Оспореният отказ за издаване на скица за поземления имот на заявителката е мотивиран с това, че за махала „Церо“, където се намира той, няма одобрени кадастрален план и ПУП-ПРЗ. Наведеното основание за отказ не е от законово предвидените пречки за издаване на скица, тъй като е неоснователно възражението на административния орган, че по одобрения за територията околовръстен полигон по чл. 105 ППЗТСУ, отм., имотът не може да бъде индивидуализиран. Видно от приложените по делото писмени доказателства - издадени от общинската администрация предходни: скица № 1275/07.12.1998 г. и скица № 998/13.11.1991 г., имащи за предмет имота на Е. Н., за процесната територия са издавани заповеди за разширение на регулацията с цитираната по-горе сигнатура, с които е одобрен околовръстен строителен полигон. В тази връзка, именно задължение на общинската администрация е да индивидуализира имота на заявителката по него, както това е било извършвано при издаването на предходните скици. Кметът на Община Своге е компетентният да се произнесе по заявлението орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 1 ПЗР ЗКИР, който следва да извърши поисканата административна услуга. Скицата е копие от действащата кадастрална карта, а до одобряването й - от действащия кадастрален план, респ. ПУП, респективно в случая от одобрения околовръстен строителен полигон, който е действащия план при липса на други и удостоверява фактическото положение и характеристиките на имота. За да издаде исканата скица административният орган следва да установи нанасянето на имота в план или карта съхранявани в общината - в случая околовръстния полигон, като по делото са налице доказателства за наличието на това нанасяне, а именно предходните издадени скици. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е имал основание да откаже издаването на скица за процесния имот, след като е бил длъжен да положи усилия за издирването на графичния материал, включително и чрез предоставената му възможност в административното производство по чл. 49 АПК - да назначи експертиза, ако са нужни специални знания за индивидуализиране на имота от специалист, с който общинската администрация не разполага. Няма пречка да бъде използван и графичният материал въз основа на който са издадени предходните скици. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил спора от фактическа страна след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като е разгледал и всички доводи и възражения на страните. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на АССО е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) от процесуалния представител на ответника - адвокат С. Цанова, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, съобразно поискания размер в списъка за разноски, съответстващ на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,