Определение № 53 от 06.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2258/2016 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 4695/2016г. на [фирма], [населено място] против Определение № 3715 от 21.12.2015г. по в.т.д.№ 4245/2015г. на САС, 11 състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена въззивната жалба вх. № 58842/2015г. на дружеството срещу решението по т.д.№ 819/2012г. на СГС. На основание чл.278,ал.1, изр.второ ГПК тя е насрочена за разглеждане в открито заседание поради необходимост от събиране на доказателства. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че дружеството е узнало за решението на СГС на 30.04.2015г. при извършена справка в съда. Поддържа се, че съобщение за изготвянето му не е връчвано нито на законния представител, нито в канцеларията, че на 31.03.2015г. офисът е бил затворен, законният представител е бил в командировка, поради което невярно е отразена дата на връчване 31.03.2015г. чрез К. Б. в качеството му на законен представител. Поддържа се, че считано от датата на узнаването, подадената по пощата на 04.05.2015г. въззивна жалба е в срок. В писмен отговор насрещната страна [фирма] оспорва допустимостта на частната жалба като твърди, че е просрочена. Оспорва и нейната основателност. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да счете въззивната жалба за недопустима, с оглед срока по чл.259,ал.1 ГПК, съставът на САС е посочил, че съгласно приложения отрязък от съобщението за първоинстанционното решение, то е получено от законния представител на въззивника на 31.03.2015г. Констатирала е, че срокът за обжалване е изтекъл на 14.04.2015г., а жалбата е подадена по пощата на 04.05.2015г. Съобразявайки, че датата на пощенското клеймо на плика, с който настоящата частна жалба вх.№4695/2016г. е подадена е нечетлива, с Определение № 506 от 22.11.2016г. настоящият състав насрочи, на основание чл.278,ал.1, изр.второ ГПК, разглеждането й в открито съдебно заседание като допусна изслушването на комплексно съдебно почеркова и техническа експертиза, чиято втора задача беше да се установи датата на пощенското клеймо. Съгласно неоспореното и прието заключение на вещото лице К. И., технически не е възможно да се установи съдържанието за датата на пощенското клеймо, с който частната жалба, подадена от името на [фирма] до ВКС е изпратена на САС. Пояснено е, че при полагането на пощенското клеймо върху хартията, не са се пропечатали релефни щрихи, повърхността на пощенската марка е гланцирана, което не е позволило тампонното мастило да проникне в дълбочина на хартията в центъра на печата; тампонното масло се е разнесло неравномерно по гланцираната повърхност на марката без отграничаване на ясно различими цифрови знаци за дата в центъра на печата. При това становище на вещото лице следва да се приеме, че срокът за подаването на частната жалба е спазен, т.е. срокът следва да бъде тълкуван в полза на жалбоподателя, а и видно от изложеното от началника на пощенската станция, пратката вероятно е била изпратена в периода 16.02.2016г. до 22.02.2016г. Това обуславя допустимостта и разглеждането й по същество. Твърдението на жалбоподателя е, че определението за връщане на въззивната жалба е неправилно, тъй като дружеството не е било редовно уведомено за постановеното от СГС решение - съобщение за изготвянето му не е връчвано нито на законния представител, нито в канцеларията, че на 31.03.2015г. офисът е бил затворен, законният представител е бил в командировка, поради което невярно е отразена дата на връчване 31.03.2015г. чрез К. Б. в качеството му на законен представител. Поддържаното, че съобщението не е връчено на законния представил К. Б., на 31.03.2015г., както е отразено в разписките за връчване на Решение № 478 от 27.03.2014г. и Решение № 1904 от 19.12.2014г. за поправка на очевидна фактическа грешка на СГС, ТО, VІ-1 състав по т.д.№ 819/2012г. /приложени на л. 484 и л.485 от материалите по делото на СГС/, е опровергано от категоричното заключение на експерта. Съгласно него, подписите за получател в двете съобщения с отбелязана дата за получаване 31.03.2015г. и получател К. Б. са положени от лицето, от чието име изхождат. Жалбоподателят не изрази несъгласие със заключението като с депозирано по делото писмено становище в откритото съдебно заседание поддържа искане за приемането му. Поради това твърденията, че законният представител е бил в командировка, и че офисът, на чийто адрес е връчването, е бил затворен, не са в състояние да опровергаят установения по несъмнен начин в настоящото производство факт за лично уведомяване на управителя на посочената дата. От изложеното следва, че изводът в обжалваното определение, че подадената по пощата на 04.05.2015г. въззивна жалба е просрочена, е правилен, от което закономерно следва, че същата подлежи на връщане на основание чл.262,ал.2,т.1 ГПК - констатация, която не е била извършена от съда, задължен да я администрира, а от въззивната инстанция. Насрещната страна [фирма] не е претендирала разноски за производството. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.