Решение № 6903 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "ДКЦ XІІІ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, подадена чрез адв. Беловеждова, срещу решение №5417/07.09.2022 г., постановено по адм. дело №9320/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Виза за проектиране № САГ19-ГР00-922-3 от 25.04.2019г., издадена от главния архитект на Столична община. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната виза,ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Григорова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрк.възнаграждение. Ответниците Е. Е. К., Н. Н. К., Б. Е. П., Е. Н. К.,чрез адв.Дацев, оспорват основателността на касационната жалба. Ответниците А. В. Г., Н. М. С., "Реал МН" ЕООД, Д. К. А., "ЗТ Консулт" ЕООД, "Д Плейс" ЕООД и Б. Е. Б., чрез адв.Блатева, излагат становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение и молят да бъде оставено в сила. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Виза за проектиране № САГ19-ГР00-922-3 от 25.04.2019г., издадена от главния архитект на Столична община, на основание чл.140, ал.3 във вр. с чл.134, ал.6, чл.41, ал. 2, ал.3, чл.91, ал.1 от ЗУТ, чл.19, ал.5 от Закон за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/, § 27 от ПЗР на ЗИД ЗУЗСО и т.1, ред 6 от Приложението към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО, за промяна на предназначението на УПИ XII - „за поликлиника“ в УПИ XII - „за сграда със смесено предназначение, общ. обсл., поликлиника, ПГ и трафопост“, както и за инвестиционно проектиране на нова сграда на 3 и 6 етажа в обема на предвидена по ПУП сграда r изграждане на подземни гаражи и подземен трафопост. Прието е, че оспорената виза е издадена от компетентния орган в съответствие с предвиденото в УПИ застрояване по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №РД-09-50-497/23.11.2000г. на главния архитект на София, както и при съобразяване на действащата КК, одобрена със заповед №РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК. Възприето е изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, което сочи на спазване на техническите правила и норми при издаване на визата. Така постановеното решение е законосъобразно като краен резултат, въпреки двата неправилно изведени извода, че съществуващата сграда в УПИ XII - „за поликлиника“ подлежи на премахване и, че нормите на чл.41, ал.2 и ал.3 ЗУТ, са неотносими тъй като няма предвидено ново застрояване, извън това по действащия ПУП. Изключителната хипотеза на чл.134 ал.6 ЗУТ е приложима когато „при прилагането на действащия ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сграда, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променя характера и начина на застрояване и правилата и нормативите на съответната устройствена зона“. В останалите случаи е необходимо да се процедира изменение на действащия ПУП-ПЗ. Преценката е според зададените със заявлението параметри на застрояване, които в настоящия случай покриват нормата на ал.6, чл.134 ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната виза е издадена в служебна разработка по отношение на УПИ XII – общинска собственост и изцяло отговаря на действащия ПЗ, одобрен със заповед №РД-09-50-497/23.11.2000г. на главния архитект на София. Предвиденото именно по реда на чл.41, ал.2 и ал.3 ЗУТ ново застрояване касае подземния паркинг и подземния трафопост. Приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза категорично сочи на съответствие на процесната виза с предвиденото по действащия план основно и свързано застрояване, "като се запазва съществуващата двуетажна сграда на поликлиниката в УПИ XII“ както и контура на надземното застрояване със задължителни линии на застрояване и параметрите за височина, указани в силуетните планове от 2000г. / макс. Височина 12,90м на 3-ет. Тяло и 20м на 6-етажното. Установено е, че не са допуснати намалени отстояния, а промененото предназначение на УПИ XII съответствува на ОУП и нормата на §27 от ПЗР на ЗУЗСО. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 102 евро, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение