Определение № 473 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1969/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Н и Н Транспорт логистика“ АД, с.Ягодово чрез пълномощника му адвокат И. М. против решение № 167 от 7.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1602 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 1540 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 3483/2018 г. на Районен съд-Пловдив за уважаване на предявения от „Тера груп“ ЕООД-в несъстоятелност против „Н и Н Транспорт логистика“ АД ревандикационен иск по отношение на поземлени имоти с идентификатори 78080.88.319, 78080.88.342, 78080.88.343 и 78080.88.321 по КККР на с.Царацово, община Марица, обл.Пловдив, всичките в местността „Мекишеви гьолове“. „Тера груп“ ЕООД-в несъстоятелност е подало чрез Р. Т., постоянен синдик, писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Пловдивски окръжен съд е констатирал, че във въззивната жалба на ответното дружество не са наведени доводи относно възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което е приел за установено, че процесните имоти са придобити от ищцовото дружество с прехвърлителни договори, оформени в нотариални актове, както следва: акт № 97, том VI, рег. № 9153, дело 952 от 20.09.2007г.; акт № 7, том VIII, рег. № 10754, дело № 1246 от 13.11.2007г.; акт № 156, том VII, рег. № 11515, дело № 1392/ 06.12.2007г. и акт № 96, том VIII, рег. № 11155, дело № 1334 от 27.11.2007г., всички по описа на Нотариус С. З., рег. № * на НК, район на действие РС-Пловдив. С нотариален акт № 76, т.II, рег. № 2520, нот. дело № 271 от 25.03.2008 г. по описа на Нотариус С. З. с рег. № * на НК, вписан в СВ – Пловдив под № 178, т. 5, дв. вх. рег. № 6947/ 25.03.2008г., „Тера Груп“ ЕООД учредило в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД договорна ипотека върху имотите. Същите били обект на принудително изпълнение по изп. дело № 400/2012 г. по описа на ЧСИ В. А. с взискател „ВХВ“ ООД, ЕИК123655444. На 10.05.2013 г. като резултат от проведена публична продан било вписано постановление за възлагане, издадено по изпълнително дело, с което недвижим имот с идентификатор 78080.88.40 (сегашен идентификатор 78080.88.319) бил възложен на „ВХВ“ ООД. На същата дата – 10.05.2013 г. в СВ – Пловдив било вписано и постановление за възлагане по същото изпълнително дело, с което недвижим имот с идентификатор № 78080.88.41 (имоти с идентификатори 78080.88.342 и 78080.88.343 ) бил възложен на „ВХВ“ ООД. На 22.05.2013 г. в СВ било вписано постановление за възлагане, издадено по описаното изпълнително дело, с което недвижим имот с идентификатор 78080.88.20 (понастоящем имот с идентификатор 78080.88.321) бил възложен на ответното дружество – „Н и Н Транспорт Логистика“ АД. На 14.06.2013 г., гореописаните недвижими имоти били прехвърлени, чрез договор за покупко-продажба от „ВХВ“ ООД и „Н и Н Транспорт Логистика“ АД на дружеството „Авто Никена“ ЕООД, оформен с нотариален акт № 36, том III, рег. № 3092, дело № 388 от 14.06.2013 г. по описа на Нотариус С. З. – рег. № * на НК, РС- Пловдив. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 61, т. II, рег. № 1426, дело № 241 от 26.03.2015г. по описа на Нотариус З., рег. № * на НК, вписан на 27.03.2015 г. /л. 59- 61/ „Авто Никена“ ЕООД прехвърлило процесните имоти на М. В. М., който с договор за покупко-продажба от 19.02.2016 г. ги прехвърлил на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД /Нотариален акт № 41, том II. ,рег. № 989, дело № 231 от 19.02.2016 г./. Междувременно, на 27.09.2013 г. ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД подал до ВКС молба с правно основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК вр. чл.305, ал.1, т.5 ГПК, вр. чл.501, ал.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила постановления за възлагане на процесните имоти, издадени по изп. дело № 400/2012 г. по описа на ЧСИ В. А., която молба за отмяна не била вписана. На 08.04.2015 г. било вписано Решение № 209 от 27.02.2015 г. на ВКС, постановено по т.д. № 92/2014 г., I т.о., ТК, с което са отменени постановленията на ЧСИ В. А. за възлагане на процесните имоти, поради нарушаване на съдопроизводствените правила за участие на ипотекарния кредитор в публичните продани. При така възприетите факти относно спорния между страните правен въпрос за противопоставимостта на съдебното решение, постановено от ВКС, с което са отменени постановленията за възлагане на ЧСИ В. А., доколкото молбата по която същото е постановено не е била вписана, въззивният съд е изложил следните съображения: Вписването на молбата за отмяна на влезлите в сила възлагателни постановления би имало единствено оповестително значение, но не и оповестително - защитно действие по смисъла на чл. 114 буква „а“, изр. второ ЗС, доколкото последното е предвидено в изрично посочени от закона случаи. Липсва законодателна уредба, че отмяната на влязлото в сила постановление за възлагане би била противопоставима само ако третото лице е придобило правото на собственост от купувача по публичната продан след отбелязване молбата за отмяна. Поради това невписването на молбата за отмяна не може да промени фактът, че щом бъде отречено купувачът по публичната продан да е придобил собствеността, то се отричат и правата на третото лице- купувач, независимо от неговата добросъвестност, доколкото третото добросъвестно лице би имало противопоставимост на правата си само в хипотезите на оповестително – защитно действие. Серията от сделки извършени от „ВХВ“ ООД и ответното дружество „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, не могат да формират противопоставимост на правата им спрямо тези на ищцовото дружество „Тера Груп“ ЕООД – в несъстоятелност, тъй като правото на собственост никога не е напускало неговия патримониум. Или казано по друг начин - атакуваните постановления за възлагане не са имали прехвърлителен ефект по отношение правото на собственост върху процесните недвижими имоти, респективно купувачите на публичните продани не са придобили правото на собственост върху имотите, поради което не са прехвърлили същото при последващи сделки с тях. Относно изискването за вписване на молба за отмяна, въззивният съд се е позовал на т. 2 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, като е отбелязал, че в настоящия случай, въпреки липсата на вписване на молбата за отмяна, по повод на същата е инициирано и проведено извънинстанционно производство, по което Върховния касационен съд се е произнесъл с решение по същество, отменяйки атакуваните възлагателни постановления. Посочил е и, че съдебната практика е еднопосочна в разбирането си, че вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили даден имот и са вписали придобивното си основание по – рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава правата на лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици спрямо действителните собственици на този имот. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Н и Н Транспорт логистика“ АД, с.Ягодово се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, както и на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието „очевидна неправилност“ следва да е изводимо от самия съдебен акт и в случая не е налице. Тезата на касатора, че да се приеме, че решението е правилно означава да се създаде несигурност такава, че никой купувач на недвижим имот да не може да инвестира и да се страхува, че във всеки един момент може да се появи съдебно решение, което макар и никому неизвестно да обори придобитите от него права, е свързана с виждането му за последиците от съдебното решение, а въззивният съд не е формирал изводи в тази насока, тъй като същите са извън предмета на спора.. Очевидната неправилност не може да бъде изведена и от липсата на съображения в атакуваното решение, основани на чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Практиката на ЕСПЧ, на която се позовава касаторът утвърждава и поддържа стандарти по приложимостта на правото на субектите мирно да се ползват от своите притежания и да не могат да бъдат лишени от тях освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Всяко от решенията обаче е постановено при коренно различна от настоящата фактическа обстановка и от тях не следва поддържания от касатора извод, че щом лицето е добросъвестно следва да се приложи защитното действие на вписването, което законът урежда за други хипотези. Същевременно в правния ни ред е уредена защита на правата на купувач на недвижим имот въз основа на сделка без вещно-прехвърлителен ефект, поради липса на права у праводателя, а именно евикцията, поради което не може да се сподели тезата му, че изцяло ще бъде лишен от правата си. При условията на чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1) в чия полза се разрешава конкуренцията на права върху собствеността на недвижим имот между третото добросъвестно лице, получило имота след покупко-продажба от приобретател на правото на собственост върху недвижим имот, придобит с постановление за възлагане по реда на чл.496 ГПК и решението по иск на третото лице, поискало отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане без да е налице вписана молба по чл.303 ГПК; 2) когато молбата за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане не е вписана, а поставеното решение е вписано – чл.115, ал.5 ЗС, от кой момент възниква действието на вписването. Постановеното решение по делото противопоставимо ли е на третите добросъвестни лица, придобили имота след публичната продан и вписали придобивния си акт преди решението по делото; 3) какво е правното действие на вписването и по-конкретно дали може да бъде противопоставено на трето лице /приобретател/ влязлото в сила решение, с което е отменено постановление за възлагане на недвижим имот, ако към момента на прехвърлянето на имота молбата за отмяна не е вписана и третото лице се е доверило на постановлението за възлагане /или последващите придобивни основания/ преди неговата отмяна; 4) какво е значението на чл.114 и чл.115 ЗС за третите лица, придобили вещни права при невписана молба и решение по нея; 5) какво е правното действие на вписването и по-конкретно дали може да бъде противопоставено на трето лице-приобретател влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако само решението е вписано, и то след придобиване на имота, а молбата по чл.303 ГПК не е впиисана. По втория въпрос се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, по т.2 на което е дадено тълкуване, че вписването на искови молби по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети неучастващи в процеса лица. Соченото противоречие не е налице. Употребеният в т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС израз „оповестително-защитно действие спрямо трети неучастващи в процеса лица“ е синоним на „оповестително действие на вписването“, като и двата израза се използват за означаване на законовия израз „да даде гласност на съдебен спор относно имоти“. Това е изяснено в мотивите на т.2 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че вписването има значение за оповестяването на процеса спрямо трети лица и е относимо при разрешаването на споровете с лица, извършили фактически действия /полезни разноски/ или правни действия /въз основа на които се преценява добросъвестност или недобросъвестност на владелец/ преди или след вписването. Посоченото тълкуване дава отговор и на петте поставени въпроса, като изводите на въззивния съд, че невписване на искова молба или молба за отмяна на влязло в сила решение, респ. постановление за възлагане по чл.496 ГПК, когато вписването има оповестително действие, не може да доведе до запазване на вещни права, придобити от праводател, чието придобивно основание е отменено или който не е притежавал такива права, тъй като при оповестително действие на вписването при преценка дали дадено лице притежава вещно право от значение е дали праводателят е бил собственик, но не и поредността на вписването, съответстват на задължителната практика на ВКС по посочените тълкувателни решения. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение