Определение № 8883 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2025 г.

Производството е по реда на чл.213а, ал.7 вр. чл.213а, ал.2 вр. чл.215, т.4 от АПК вр. чл.200, ал.2 от АПК. Образувано е по частната жалба от областния кмета на район „Витоша“ при СО срещу Разпореждане № 24574/16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1244/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което на основание чл.213а, ал.2 във вр. с чл.215,т.4 и чл.231 от АПК административният съд е оставил без разглеждане частната жалба на кмета на район „Витоша“- СО срещу Определение № 20996 от 18.06.2025г. по адм.д. № 1244/2025г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли разпореждането да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и в рамките на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът приема за установено следното: Оспореното в настоящото съдебно производство разпореждане на АССГ е постановено в производство по проверка допустимостта на частна жалба, подадена от кмета на район „Витоша“ при СО срещу Определение № 20996 от 18.06.2025г. по адм.д. № 1244/2025г. по описа на АССГ, проведена при условията на чл.213а, ал.2 във вр. с чл.215 от АПК. Обжалваното с тази частна жалба Определение № 20996 от 18.06.2025г. по адм.д. № 1244/2025г. по описа на АССГ е постановено в производство по чл.197 и сл. от АПК във вр. с чл. 54 от АПК. С него е обявена нищожността на Заповед № РВТ25-РД72-1 от 21.02.2025г на кмета на район“Витоша“ -СО, с която на основание чл.54, ал.1,т.5 от АПК е спряно производството по заявление рег.№ РВТ24-МД94-62/16.07.2024г. за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка до влизане в сила на решение по адм.д. №7895/2024г. по описа на АССГ и изясняване на фактическата обстановка по случая. За да постанови подлежащото на обжалване в настоящото съдебно производство разпореждане, АССГ е приел, че частната жалба срещу Определение № 20996 от 18.06.2025г. по адм.д. № 1244/2025г. по описа на АССГ е недопустима на основание чл.215, т.4 от АПК – същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване от този частен жалбоподател. Съдът основава крайния си извод за недопустимост на частната жалба на Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021г. на ВАС по т.д. № 10/2019г., ОСС, І и ІІ колегии на ВАС, съгласно което не е допустимо обжалване на определението по чл.200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. Обжалваното разпореждане на АССГ е правилно. Видно от разпоредбата на чл.54, ал.5 от АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV- т.е. по реда на чл.197 и следващите от АПК, сред които е и разпоредбата на чл.200 от АПК. Начинът, по който е формулиран текстът на чл. 200, ал. 2 АПК, е израз на изрична воля за ограничаване на легитимираните да подадат жалба субекти до заинтересованите страни, претендиращи правото на административно производство, каквато всъщност е целта на защитата по реда на чл. 197-202 АПК. За органа като страна в съдебната фаза на процеса определението на съда, с което го задължава да приключи административното производство с акт по същество, е окончателно. Разпоредбата въвежда изключение от общото правило за принадлежността на правото на частна жалба на адресатите на неблагоприятни съдебни актове и не може да бъде тълкувана корективно. С Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 10/2019 г., бяха преодоляни колебанията в съдебната практика относно допустимостта на обжалването на посочения съдебен акт от административния орган – чл. 130, ал. 2 ЗСВл. С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане на АССГ, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение