Решение № 96 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 886/2009 г.

Решение № 96 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 886/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. " Г"Е. - гр. Х. е подал касационна жалба срещу решение № 20 от 02.04.2009 г. по гр. д. 789/07 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 296/25.06.2007 г. по гр. д. № 2363/06 г. на Сливенски районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството - касатор против К. А. К. от гр. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилност на изводите на съда по отношение на приетите за релевантни предпоставки на нормата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) във връзка с трансформиране на правото на управление в право на собственост в лицето на търговското дружество. Развити са и подробни доводи за установеност на активната материалноправна легитимация по ревандикационния иск и така е обоснована неговата основателност. Ответникът по касация- К. А. К. от гр. С. не е заявил становище. С определение № 183 от 12.03.2010 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Сливенски окръжен съд е приел, че ищеца - въззивник в производството основава своето право на собственост върху спорния имот на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) и наличие на универсално правоприемство спрямо МСП " М. " - гр. С.. Така поддържаната активна материалноправна легитимация, обаче, не била установена по спора, тъй като чл. 17а ЗППДОП (отм.)не се прилагал за недвижими имоти, които били определени за държавни и обществени нужди и не били усвоени от държавните предприятия, какъвто бил и разглеждания случай, изведено от това, че ищецът не доказал факта на предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление на някое от предприятията - праводатели, както и това, че е бил усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса му към 31.03.1991 г. Прието е обаче, че самото отчуждаване на имота от физическите лица - негови собственици, съобразно представените решения на Министерски съвет № 1460/62 г., № 14/66 г. и № 289/69 г. установявали валидно проведено отчуждително производство и доказвали осъществяване на предвидения фактически състав на това отчуждаване, но това обстоятелство, не доказвало правата на ищеца, поради неустановеност на преминаване на спорната недвижима вещ в неговия патримониум с акта на преобразуването му в търговско дружество. Макар и да е приел, че не следва да разглежда противопоставеното от ответника придобивно основание, съдът е отбелязал, че установената с АДС № 8037/95 г. държавна собственост и включването на имота в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ определяло и специален ред за придобиване собствеността върху него, като твърдяния оригинерен способ е изключен, тъй като давностното владение не може валидно да бъде упражнявано срещу държавата. Поставеният от касатора материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е въпросът относно елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП (отм.) във връзка с установяване на активната материалноправна легитимация на ищеца по ревандикация. С оглед това е поддържано противоречие с приетото с решение № 1079/05 г. на ВКС, IV г. о., решение № 889/07 г. на ВКС, II г. о., решение № 81/08 г. на ВКС V г. о. и решение № 391/03 г. на ВКС, IV г. о., с които е мотивирано, че ако на държавно предприятие е предоставен недвижим имот за стопанисване или управление, с акта на преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността върху този имот преминава в патримониума на това дружество. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставения материалноправен въпрос, дадени с решение № 1079/05 г. на ВКС, IV г. о., решение № 889/07 г. на ВКС, II г. о., решение № 81/08 г. на ВКС V г. о. и решение № 391/03 г. на ВКС, IV г. о. и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: С диференциацията на съществувалата, с оглед чл. 15 Конституцията /1971 г. отм./единна държавна собственост последователно, законодателно е поставян въпросът за транслацията на правото на собственост върху имуществото, предоставено от държавата на държавните предприятия за стопанисване и управление. Макар и с чл. 62 ТЗ / ред. 1991 г./ и ЗОЕТДДИ (отм.) да е регламентирана изрично възможността за образуване и преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, в тях не са очертани вещноправните последици от преобразуването. За първи път тези последици са регламентирани с ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. С това постановление е установена вещната транслация на правото на собственост, принадлежало до този момент на държавата върху имуществата - движими и недвижими, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление към момента на преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества. С разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) по същество е възпроизведена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/93 г. / една от очертаните в постановлението хипотези/, като окончателно е определено преобразуването на държавни и общински предприятия като деривативен способ за придобиване на право на собственост. Този извод следва от това, че преобразуваното търговско дружество придобива собствеността само ако имота е бил собственост на държавата, респ. общините при условията на частно правоприемство. Обсъжданата норма на чл. 17а ЗППДОП (отм.) установява, че при преобразуването на държани предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако не е предвидено друго. От този регламент следва да бъдат изведен и фактическия състав, образуващ сложния юридически факт на придобиване право на собственост по цитирания текст. Изисква се наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпването на това имущество за управлението и стопанисването му от държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта на преобразуването му / т. е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Установяването на наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество следователно, изисква установяване на всички осъществени факти относими към посочения фактически състав в съотносимост на кумулативност. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение № 1079/05 г. на ВКС, IV г. о., решение № 889/07 г. на ВКС, II г. о., решение № 81/08 г. на ВКС V г. о. и решение № 391/03 г. на ВКС, IV г. о. По основателността на касационната жалба: Съставът на Сливенски окръжен съд е мотивирал неоснователност на предявения ревандикационен иск, като е приел за недоказано правото на собственост в лицето на ищеца. Изводът е направен при неизясненост на фактите, които са приети за установени, при необсъждане на събрания доказателствен материал и съобразяването му с нормативния регламент на правоотношението към момента на неговото възникване. Основателно в тази връзка е оплакването на касатора относно приетото за предпоставките, които следва да бъдат налице, при обсъждане на поддържаното придобивно основание по чл. 17а ЗППДОП (отм.). С оглед разрешаването на поставения релевантен по спора въпрос, решаващият състав е следвало да разгледа установените по спора факти в контекста на очертания по-горе фактически състав. Основателността на предявения петиторен иск предполага пълно и главно доказване на правото на собственост в лицето на ищеца, както и обсъждане на противопоставеното от ответника и заявено от него конкурентно право по отношение на имота- предмет на спор. Поради това въззивният съд е следвало да изясни към кой момент и дали държавата е станала собственик на спорния имот, включително и чрез изпълнение на задълженията си по чл. 157 ГПК (отм.). Изслушаните по делото експертизи общо дават заключение, че процесния имот е бил включен в отчуждените с РМС 1460/62 г., РМС № 14/66 г. земи но този извод няма фактическа обосновка. Същественият факт, поради който е било необходимо да бъдат използувани специални технически познания е този свързан с валидното отчуждаване на конкретния имот / в границите му очертани към постановяване на РМС, включително и тези описани в договора за доброволна делба/, поради което експертите е следвало да проследят статута на спорния имот, във връзка с извършените отчуждавания по чл. 101 ЗС (отм.), като съдът вземе предвид, че регламента на тези отчуждавания се е съдържал в приложимия към тях ПОИДОН/ отм., издаден в приложение на чл. 107 ЗС (отм.), който е изключвал приложимостта на общия благоустройствен закон - ЗПИНМ (отм.) - изрично чл. 33 ПОИДОН (отм.). Цитирания правилник детайлно определя процедурата по това отчуждаване и макар, че изпълнението й не е условие за транслацията на правото на собственост в патримониума на държавата, поради непосредственото отчуждително действие на акта на МС, съобразно чл. 101, ал. 3 ЗС (отм.), провеждането й е индицирало от кого и как е било извършено отчуждаването / така дори и от събрания доказателствен материал е можело да бъде изведено за конкретния процесен имот от кого и как е било отчужден/. Съдът, обаче не е констатирал това, че експерта / вж. заключение от 29.02.2008 г./ е разглеждал отчуждаването на имота към обсъждания момент, с оглед отчуждителна процедура спрямо ответника, като не е отчел, че това не е валидно дадено заключение, тъй като страната не е поддържала, че към постановяване на разпорежданията на МС е била негов собственик, а е твърдяла точно обратното -К. е заявил, че е придобил собствеността върху спорната недвижима вещ по наследство и доброволна делба извършена през 1986 г., а неговите праводатели са установили давностно владение към 1963 г., т. е. вещото лице е следвало да установи наличие на отчуждаване спрямо неговите наследодатели, а не спрямо него. Освен това във връзка с поддържания факт на установяване на това владение към 1963 г., съдът е следвало да изиска, вещото лице да установи кой е бил собственик на имота по разписен списък към 1962 г. / разпореждане № 1460/28.08.1962 г./ и дали същият е бил валидно отчужден същата година по реда на ПОИДОН (отм.)- тези данни са необходими с оглед разглеждането на конкурентните основания противопоставени от страните. Ако по силата на разпореждането на МС / във връзка с отчуждаването по реда на ПОИДОН- арг. чл. 101, ал. 3 ЗС (отм.) имота е преминал в патримониума на държавата, то физическото лице установило давностно владение към 1963 г. не е могло да го придобие на това оригинерно основание, с оглед забраната по чл. 86 ЗС (отм.). Ако, обаче, бъде установено, че имота не е бил надлежно отчужден с актовете на МС, то и той не е станал държавна собственост, независимо от това дали фактически е бил включен в земите отредени за ползване от държавното предприятие. След установяване на тези релевантни факти, следва да бъде констатирано от експертите към кой момент процесния имот е бил приобщен към отчуждените в полза на държавата земи и включен в предадените за управление и ползване земи на праводателя на ищеца, както и да бъде проверена документацията на ищеца- в канцеларията на дружеството, с оглед която именно, експерта е следвало да проследи както включването в баланса на това дружество на процесния имот, така и евентуалните промени, осъществени впоследствие съобразно ПМС № 56/29.03.1994 г. за поетапно прекратяване дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина. В тази връзка следва да се вземат предвид не представените по делото данни, съобразно които експертите са давали своето заключение, а документацията на дружеството - ищец, като изрично бъде установено, дали и кога имота е бил включен в неговия баланс - чрез проследяване на записванията по сметка -201 - земя, тъй като незаконосъобразно в тази насока вещото лице се е позовавало на експертиза изслушана по друго дело - факт който е следвало да бъде констатиран от решаващия състав. Освен това, ирелевантно за наличието на материалноправната активна легитимация, е това, че не е било установено фактическото предаване на имота от праводателя на ищеца, тъй като вещната транслация е юридически факт, настъпващ независимо от фактическите действия с признатото универсално правоприемство / решение № 3921/31.11.1991 г. по ф. д. 2852/91 г. на Сливенски окръжен съд, ф. о./ Ирелевантни са и промените, настъпили в регулационния статут на имота към 2006 г., тъй като те нямат относимост към твърдяното право на собственост върху имота, определено от това доколко е било доказано осъществяване на фактите, относими към очертания по- горе фактически състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.). В производството по чл. 108 ЗС, ищецът доказва именно тези факти в съответствие със заявеното право и основанието за неговото наличие. Поради това неоснователно е разбирането на касатора, че е установил правото си на собственост, позовавайки се на АДС /№ 8037/95 г. Този акт има констативен, а не конститутивен характер, установява права, но не ги създава, още повече, че към момента на издаването му-1995 г. той е констатирал факт, противен на твърдяното от страната, че към датата на издаването му тя е била собственик на спорния имот, т. е. твърдяно като налично е право на собственост, а не право на оперативно управление в полза на държавно предприятие. Следователно, с оглед установеното с т. 11 на ТРОСГК на ВКС № 1/2001 г., / производството пред СлОС е по реда на чл. 196 ГПК (отм.)/, въззивният съд не е изпълнил своето задължение да упражни контрол върху работата на експертите и да изслуша техническа експертиза, която да даде релевантно заключение по така поставените въпроси. Едва след уточняване по този ред на това дали процесния имот е станал държавна собственост и кога- от кого и по какъв ред е бил отчужден, дали е бил сред предоставените за оперативно управление на праводателя на ищеца земи, дали същия по реда на правоприемството е преминал към момента на преобразуване на дружеството- ищец в неговия патримониум, дали въобще е бил включен в баланса му и дали е бил изключен изрично впоследствие от него, по предвидения от закона ред, следва да бъдат направени и релевантни изводи за активната материалноправна легитимация по иска и съответно да бъде разгледано в контекста на посочените факти и противопоставеното придобивно основание от ответника, чието евентуално наличие изключва правата на ищеца и също води до извод за неоснователност на ревандикационния иск. Съобразно изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивният съд за ново разглеждане, с оглед констатираните процесуални нарушения. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение