Определение № 5153 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на И. Р. М., [ЕГН], чрез адв.Попов, против Определение № 6031 от 14.02.2026 г., постановено по адм. д. № 4974 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и моли за отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената от него искова молба против Столичната дирекция на вътрешните работи, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени на ищеца от оттеглен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 725/04.03.2024 г. на автоконтрольор в отдел Пътна полиция при СДВР. Ответникът – СДВР не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК, въпреки предоставената му от съда възможност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил без разглеждане предявената от М. против СДВР искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., претърпени вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ № 725/04.03.2024г., издадена от на автоконтрольор в отдел Пътна полиция при СДВР, ведно със законната лихва. Наред с това съдът е прекратил производството по делото. За да достигне до извод за недопустимост на подадените искове, решаващият състав на АССГ е приел, че сочените от ищеца вреди произтичат от индивидуален административен акт, който не е надлежно обжалван по административен или съдебен ред, както и липсва надлежно оттегляне на административния акт, поради което липсва първата процесуална предпоставка за разглеждане на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е съобразил данните по делото за образувано наказателно производство № 11708/07.11.2024 г. на СРП. Преценил е, че прекратяването на досъдебното производство не води до отмяна на заповедта, от която се претендира неимуществената обезвреда. Подчертал е, че Прокуратурата на Република България не разполага с компетентност да се произнася по законосъобразността на административни актове и да ги отменя. Допълнил е, че възстановяването на свидетелството за управление на моторно превозно средство на М. е следствие не на отменена по надлежния ред ЗППАМ, а поради отпадане на основанието за нейното действие. Като се позовал на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, съдът е формирал решаващия извод за недопустимост на предявените от ищеца искове, мотивирайки се с липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждането им по същество. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към същите. Правилно АССГ е приел, че производството по първоинстанционното дело подлежи на прекратяване, тъй като не е налице отмяна по административен или съдебен ред на индивидуалния административен акт, от който М. претендира обезщетение на неимуществените вреди. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна е условие за допустимост на иска по чл. 203 АПК. В текста на ЗППАМ № 725/04.03.2024 г. на автоконтрольор в отдел Пътна полиция при СДВР, на нейния адресат е указана изрично възможността за нейното обжалване по административен или по съдебен ред, като е посочен и срока за това. Безспорно се установява в случая, че процесният акт не е обжалван по надлежния ред, съответно че срокът за неговото обжалване е изтекъл. След изготвяне на резултатите от кръвните изследвания не е искано и възобновяване на производството по реда на ЗАНН. Отделно от това следва да се посочи, че в подадената искова молба няма наведени доводи за нищожност на процесната ЗППАМ, а само за т.нар. „ненадлежно оттегляне на акта“. Предвид данните по делото за датата на връчване на заповедта и заявеното, че тази заповед не е обжалвана, не е налице и хипотезата по чл. 204, ал. 2 АПК за съединяване на предявените искове с оспорването на административния акт. В нормата на чл. 149, ал. 1 АПК законодателят е посочил срока, в който могат да се обжалват индивидуалните административни актове – 14-дневен от съобщаването им. При необжалването им, същите влизат в сила и влекат съответните последици, вкл. тяхното изпълнение. След като процесната заповед не е обжалвана по съответния ред и срокът за нейното обжалване е изтекъл, тя е станала стабилен акт, подлежащ на изпълнение. Не е налице и оттеглянето й чрез акт на издалия я административен орган, поради което и е правилен изводът на първоинстанционният съд за недопустимост на подадения иск. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия