Определение № 2876 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. По частна жалба вх. № 4992/16.03.2023 г. от А. Ч. срещу определение № 490/ 16.02.2023 г. по гр.д. № 773/2022 г. на Окръжен съд – Бургас е образувано ч.гр.д. № 3121/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, четвърто отделение. По частна жалба вх. № 7729/28.04.2023 от „Адара Инженеринг“ ЕООД е образувано ч.гр.д. № 3122/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто отделение. С определение по ч.гр.д. № 3122/2023 г. производството по частната жалба на дружеството бе присъединено към настоящото. С определение № 3172/ 20.12.2022 г. по гр.д. № 773/2022 г. Окръжен съд – Бургас на основание чл. 264, ал. 1, пр. 1 ГПК и чл. 263, ал. 4 ГПК е прекратил въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил „Адара Инженеринг“ ЕООД да заплати на А. Ч. сумата 1 740.00 лв. – разноски във второинстанционното производство, изразени в уговореното и платено адвокатско възнаграждение за защитата срещу въззивната жалба от дружеството. При спазване на условията по чл. 248 ГПК и по чл. 80 ГПК А. Ч. е поискал изменение на определението в частта по разноските за въззивното производство, претендирайки и сумата 1 440.00 лв. – адвокатското възнаграждение за защитата по неговата насрещна въззивна жалба. Молбата е обосновал с твърденията, че въззивната жалба е оттеглена в късен етап. С определение № 490/16.02.2023 г. по гр.д. № 773/2022 г. Окръжен съд – Бургас е отхвърлил молбата на въззиваемия по чл. 248 ГПК. Мотивирал се е с това, че насрещната въззивна жалба се разглежда, доколкото е редовна и се поддържа въззивната жалба (чл. 263, ал. 4 ГПК). При оттегляне на въззивната жалба второинстанционното производство се прекратява, а разноските за защитата по насрещната остават в тежест на въззиваемия, както са направени. Определението е правилно и касационната инстанция следва да го потвърди. То отчита обусловеността на насрещната жалба. За характеристиката и последиците й на несамостоятелно средство за защита срещу първоинстанционното решение, които пооставят направените разноски за защитата по нея в тежест на въззиваемия при прекратяване на въззивното производство при оттегляне на въззивната жалба, е без значение етапът, до който въззивното производство е достигнало към момента на оттеглянето. При спазване на условията по чл. 248 и по чл. 80 ГПК, „Адара Инженеринг“ ЕООД също е поискал Окръжен съд – Бургас да измени своето определение № 3172/20.12.2022 г. по гр.д. № 773/2022 г. в частта по разноските във въззивното производство. Молбата въззивникът е обосновал с твърденията, че възнаграждението от 1 740.00 лв. не е заплатено от въззиваемия, евентуално – да е прекомерно. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено в последното открито съдебно заседание, т.е. е въведено своевременно. С определение № 949/04.04.2023 г. по гр.д. № 773/2023 г. Окръжен съд – Бургас е отхвърлил и молбата на въззивника по чл. 248 ГПК. Мотивирал се е с това, че адвокатското възнаграждение за сумата 1 740.00 лв. за защитата на въззиваемия срещу въззивната жалба, е уговорено и заплатено, и с това, че е в размер, по-нисък от уговорения от дружеството за неговата защита по въззивната жалба. То е за сумата 2 580.00 лв. Това, че първият извод е правилен, следва от договора за правна помощ и съдействие от 09.05.2022 г. Той съдържа удостоверителна част с характеристиката на разписка за направеното от въззиваемия плащане (т. 1 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Това, че и вторият извод е правилен, произтича от основния въпрос, който съдът решава по всяко своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК: дали насрещната страна съществено е надценила труда на адвоката си, а прекомерно уговореното и заплатено от нея възнаграждение няма връзка с конкретното дело и е остава в нейна тежест при всеки изход на спора. Въззивният съд е съобразил, че когато страната е заплатила адвокатско възнаграждение за своята защита в същия или по-висок размер от този, платен от насрещната страна, тя признава, че уговореното от последната адвокатско възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на спора, а възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. И това определение касационната инстанция е длъжна да потвърди. При тези мотиви, съдът