Определение № 95 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Е. Д. против решение № 2274/28.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 6079/2018 г. от ІІІ „в” състав на СГС. Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор. Производството по делото е спряно с определение на състава на ВКС, до приключване на т.д.№ .№ 4/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС. Т.д.№ .№ 4/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС е приключил с приемане на тълкувателно решение, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния СРС. Съдът е приел, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно - неефективността на работата. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. С тълкувателно решение, прието по т.д.№4/2017 г. на ОСГТК е прието, че правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2- месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. Същевременно трайната практика на ВКС е, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Предвид изложеното, по поставените два въпроса, касаещи задължението на работодателя да посочи в заповедта липсващите качества и конкретните факти, въз основа на които прави тези свои изводи, не е допуснато противоречие с практиката на ВКС, доколкото съдът е посочил, че същите са отразени в атестацията, която е известна на работника. Съдът не е приел, че в случая нарушения на трудовата дисциплина са обусловили липса на качества, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. Съдът не е обосновал изводите си единствено на посочения в изложението свидетел, за който се твърди, че е в конфликт с ищцата по делото, поради което правния въпрос относно задължението на съда за преценка на заинтересованост на свидетел и на неговите показания е неотносим към производството по чл.288 ГПК, а освен това същия въпрос е фактически, доколкото касае конкретните факти по спора, проверката на които е недопустимо да се извърши в настоящото производство. Същото се отнася и до поставения въпрос относно задължението на съда да изложи коя част от доказателствата възприема. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като по делото липсват доказателства за сторени разноски от ответника по касационната жалба. Водим от горното, състав на ВКС