Определение № 635 от 02.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3445/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], Н. Х. Х., Х. Н. Х. и М. И. Х. против определение № 911 / 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 639 / 2013 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на същите страни против определение № 1017 /21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 6169 / 2012 год. на Плевенски районен съд, 5 граждански състав, с което е отхвърлена молбата им с правно основание чл. 420 ал.2 ГПК, за спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа издадена, по заявление на [фирма], заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 6169 / 2012 год. на Плевенски районен съд. Оспорват правилността на определението на въззивния съд, твърдейки неразгледани от същия релевантни доводи в подкрепа молбата за спиране и с оглед наличието на „ убедителни писмени доказателства „ за недължимост на вземането, по смисъла на чл. 420 ал.2 ГПК. Представят изложение по чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 ГПК. Ответната страна – [фирма] - не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт, предвид което следва да се остави без разглеждане. Изричната процесуална норма на чл.420 ал.3 ГПК, уреждаща обжалваемостта на постановеното по реда на ал.2 определение, предпоставя двуинстанционен контрол - въззивно обжалване по реда по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. По своя характер - препятстващо или не единствено изпълнителните действия, на основание заповедта за изпълнение на парично вземане, а не преклудиращо спрямо самото заповедно производство,нито разрешаващо по същество материалноправен спор, свързан със същото / аналогично на обжалваемостта на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ал.1 от ГПК /, определението на въззивния съд на основание чл.420 ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. Уредбата на спирането на изпълнението по чл. 420 ал.2 ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК /отм./, поради което даденото в т.6 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК разрешение не е загубило сила. В този смисъл е константната практика на Върховен касационен съд: опр.№ 306 / 27.04.2010 год. по ч.т.д.№ 257 / 2010 год. на ІІ т.о., опр.№ 498 / 05.07.2010 год. по ч.т.д.№ 288 / 2010 год. на ІІ т.о., опр. № 31 / 17.01.2013 год. по ч.т.д. № 929 / 2012 год. на ІІ т.о., опр.№ 80 / 330.01.2012 год. по ч.т.д.№ 25 / 2012 год. на І т.о., опр. № 414 / 13.06.2013 год. по ч.т.д.№ 2522 / 2013 год. на ІІ т.о., опр.№ 595 / 24.09.2013 год. по ч.т.д.№ 3100 / 2013 год. на І т.о. и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение