Определение № 263 от 17.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 886/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Комисия за защита на потребителите, чрез гл.юрисконсулт Х. Т. против разпореждане от 11.01.2016г. по т.д. № 1628/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, VІ състав, с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 1395/29.06.2015г. на САС по същото т.д. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че в платежното нареждане е невъзможно да се изпише цялото основание за плащане, поради което иска отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на САС за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба. Ответникът по частната жалба ЗД [фирма] не е подал писмен отговор. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК. По същество на частната жалба ВКС съобрази следното: С касационна жалба вх. № 10567/31.07.2015г. К. е обжалвала въззивно решение № 1395/29.06.2015г. по в.т.д. № 1628/2015г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение от 29.10.2014г. по гр.д. №10542/2013г. на СГС,I-16с-в са отхвърлени предявените от Комисията срещу ЗД [фирма] колективни искове по чл.186, ал.2, т.1 във вр. с чл.143 З. за прогласяване на нищожността като неравноправна, преустановяване на прилагането, отстраняване и забрана за бъдещо прилагане на клаузата на т.2.1 от раздел IХ от ОУ на ответника за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства „Автокаско”. С разпореждане № 398/02.11.2015г. Председателят на Второ отделение на ТК на ВКС е върнал преписката по касационната жалба на САС с указания да се приложат доказателства за плащане на такса по сметка на ВКС,която такса следва да е в размер на 30лв., на осн. чл.18, ал.2, т.1 във вр. с чл.4,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.С След връщане на делото в САС и даване на указания от последния до касатора К. е представила бюджетно платежно нареждане от 18.11.2015г., в което е посочена сметката на ВКС и сумата от 30лв. – държавна такса. Изписан е само № на делото - 1628, съдебният акт по който се обжалва, без да е посочено на кой съд и от коя година. С повторно разпореждане № 485/30.11.2015г. Председателя на ВКС е върнал преписката по касационната жалба на САС с указания в документа за плащане изрично като основание за плащане да фигурира т.д. №1628/2015г. на САС. С разпореждане от 02.12.2015г. САС е дал задължителни указания до касатора в горепосочения смисъл. Съобщение за това е било редовно връчено на 12.12.2015г. на К.. В рамките на дадения едноседмичен срок не е настъпило изпълнение, поради което с обжалваното разпореждане САС е върнал обратно касационната жалба. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Изискването по чл. 284, ал.4 ГПК за прилагане към касационната жалба на документ за внесена държавна такса е с цел да се удостовери внасянето на съответната по размер държавна такса за разглеждане на конкретната касационна жалба. Последното обстоятелство се индивидуализира чрез посочване на номер и година на делото на инстанцията, чийто съдебен акт се обжалва. Липсата на такова отбелязване означава, че не е доказано внасянето на конкретната държавна такса за обжалване на конкретния съдебен акт. Нередовната касационна жалба по правилото на чл. 286, ал.1 ГПК подлежи на връщане. В случая съобразно указанията на ВКС администриращият съд САС е дал изрични указания на К. за представяне на документ за внесена държавна такса съдържащ всички необходими реквизити. Настоящата инстанция не може да сподели довода на частния жалбоподател, че в платежното нареждане отреденото по бланката място не позволява да се впишат изцяло индивидуализиращите делото белези, до което се отнася внесената такса. Видно от новото платежно нареждане от 22.02.2016г. /във връзка с удостоверяване плащане на държавна таса по настоящата частна жалба/ в същото са отразени номера на делото с посочване на година и съда по това дело – САС. Следователно обективно е било възможно за частния жалбоподател да изпълни изискванията към касационната жалба. Поради изложеното настоящата частна жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното разпореждане на САС. Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС