Определение № 464 от 08.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4653/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. от [населено място] срещу разпореждане от 27.09.2016 г. по гр.д. № 973/2016 г на Софийски апелативен съд ГК, 4-ти състав, В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока за обжалване по чл. 275 ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: К. И. Б. е обжалвал с частна касационна жалба определение №764/29.02.2016 г., постановено по гр.д. № 973/2016 г. на САС, ГК ,4-ти състав .С разпореждане от 12.04.2016 г. частната касационна жалба е оставена без движение като е указано на частният жалбоподател да представи изложение на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, както и да се извърши приподписване на касационната частна жалба от адвокат. Посочено е, че при неотстраняване на нередовностите в едноседмичен срок, жалбата ще бъде върната. Няма данни кога това разпореждане е съобщено на частния жалбоподател. С молба от 17.05.2016 г. частният жалбоподател „ в съответствие с разпореждането от 12.04.2016 г.”, е поискал от съда да му бъде предоставена правна помощ за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Във връзка с поисканата правна помощ с разпореждане № 973/06.06.2016 г. Софийският апелативен съд е дал възможност на К. И. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи частна касационна жалба, написана на допустим език, както и да представи доказателства за семейно, имуществено положение и здравословно състояние. Първото указание е обосновано с обстоятелството, че частната касационна жалба съдържа лични обиди и оскърбления към съдебния състав, постановил обжалваното определение, при което според съда назначените адвокати за оказване на правна помощ отказват приподписване, а второто- с оглед проверка на условията за предоставяне на правна помощ / чл. 23,ал.3 ЗППомощ/. Това разпореждане е било съобщено на молителя на 11.07.2016 г. В дадения от съда срок частният жалбоподател не е представил коригиран текст на частната касационна жалба, както и доказателства за семейно, имуществено и здравословно състояние. С разпореждането от 27.09.2016 г. по гр.д. № 973/2016 г на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав, е постановено връщане на частна касационна жалба на К. И. Б. срещу определението на Софийския апелативен съд от 29.02.2016 г. по гр.д. № 973/2016 г на този съд. Това разпореждане е предмет на обжалване в настоящото производство. Разпореждането е неправилно. Съгласно чл. 275,ал.2 ГПК във вр. чл.262,ал.2,т.2 ГПК, частната жалба се връща, когато не се отстранят в срок нередовностите.В случая обаче след разпореждането, с което касационната частна жалба е оставена без движение с указание за отстраняване на нередовности и с оглед тяхното отстраняване, частният жалбоподател е поискал предоставяне на правна помощ. С тази молба същият е инициирал производство по предоставяне на правна помощ, което следва да приключи с определение, с което съдът предоставя или да отказва предоставянето на правна помощ ако приеме, че не са налице предпоставките за това / чл. 95,ал.2,5 ГПК /.Определението с което се отказва предоставянето на правна помощ подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба / чл. 95,ал.5 ГПК/.Едва след приключване на производството по предоставяне на правна помощ, започва да тече срока за отстраняване на констатираните нередовности на касационната частна жалба/ арг. от чл.275,ал.2 ГПК във вр.чл. 259,ал.2 ГПК/и ако същите не са отстранени жалбата подлежи на връщане. Основателно съдът е констатирал използването на обиден език в подадената касационна частна жалба. Неправилно обаче е обвързал предоставянето на правна помощ с представяне на коригирана касационна частна жалба, в която не се използва обиден език.При решаване на въпроса за предоставяне на правна помощ съдът съобразява други обстоятелства / чл.23,ал.3 ЗПр.П/. Впрочем при предоставена правна помощ, именно назначения служебен адвокат би могъл да изготви такава коригирана жалба. Неправилно също така непредставянето на коригиран вариант на касационната частна жалба е прието като основание за връщане на депозираната касационната частната жалба. Действително в практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че когато в кореспонденцията си със съда жалбоподателят използва особено неприятен, обиждащ, заплашителен или провокативен език, в това число и по отношение на самия съд, това се третира като злоупотреба с правото на жалба и обуславя недопустимост на жалбата. / чл.35,пар.3аЕКЗПЧ/. В нашето законодателство съгласно чл.3 ГПК участващите в съдебните производство лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.В случая частният жалбоподател не е упражнил добросъвестно и съобразно добрите нрави предоставеното му право на частна касационна жалба, като подадената такава съдържа груби обидни изрази по адрес на съдийския състав постановил определението, предмет на обжалване с касационната частна жалба.Процесуалният закон обаче не предвижда в такава хипотеза, съдът да постановява връщането на жалбата. По изложените съображения обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено и делото върнато на Софийския апелативен съд за приключване на производството по молбата за предоставяне на правна помощ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение