Определение № 1426 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2025 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Касаторът З. М. Й. иска Върховният касационен съд да спре изпълнението на решение № 18/10.02.2025 г. по гр.д. № 453/2024 г. в частта, с която Апелативен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 689/29.05.2024 г. по гр.д. № 1182/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е осъдил З. М. Й. да заплати на Л. Д. А. сумата 69 000 лв. - връщане на полученото без основание посредством четири банкови превода, както следва: на 25.05.2018 г. - сумата 20 000 лв.; на 09.08.2018 г. - сумата 27 000 лв.; на 29.08.2018 г. – сумата 10 000 лв. и на 27.09.2018 г. – сумата 12 000 лв. Настоящият състав намира искането за основателно. То има за предмет осъдителната част от въззивното решение, на която законът признава предварително изпълнение (чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК), но изключва суспензивен ефект на подадената касационна жалба (чл. 282, ал. 1 ГПК). Искането е от легитимирана страна – от осъдения касатор. Негов е интересът от упражненото право. Той е представил платежно нареждане за извършено обезпечение в полза на Л. Д. А. – парична гаранция в размер на главницата по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. При служебна проверка се установява, че сумата 69 000 лв. е постъпила по специалната сметка на Върховния касационен съд. Налице са предпоставките по чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът