Определение № 3817 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. против определение № 304 от 01.06.2026г., постановено по частно гр.дело № 233/2026г. на Варненския апелативен съд, 1 състав. С него е оставена без разглеждане частна жалба на Н. с вх. № 16243/19.05.2026г. против определение № 2585/04.06.2025г. и определение № 492/28.01.2026г., постановени по в.ч.гр.д. № 761/2025г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството пред апелативния съд. В частната жалба се сочи, че обжалваният акт е постановен от незаконен състав, че е неправилен и незаконосъобразен и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на IV ГО намира частната жалба за процесуално допустима-подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на нейната основателност съдът приема следното: С определение № 2585/04.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 761/2025г. Варненският окръжен съд е уважил искане на Н. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство във връзка с обжалване на постановеното по частното дело определение № 2088/ 02.05.2025г. В производство по реда на чл. 250 ГПК, след преценка, че е налице непълнота в произнасянето във връзка с искането за предоставяне на правна помощ, с определение № 492/28.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 761/2025г. съставът на ОС-Варна е допълнил определението си № 2585/ 04.06.2025г., като е предоставил правната помощ на Н. по в.ч гр.д. № 761/2025г. до приключването му пред всички съдебни инстанции. Междувременно с определение № 1616/30.03.2026г. по ч.гр.д. № 733/ 2026г. на ВКС е потвърдено определението № 2088/02.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 761/2025г. на ОС-Варна. С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Варненския апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба на Н. против определение № 2585/04.06.2025г. и допълващото го определение № 492/28.01.2026г., постановени по в.ч.гр.д. № 761/2025г. на ОС-Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е насочена срещу неподлежащи на обжалване актове на окръжния съд, тъй като на обжалване подлежат определенията, с които се отказва предоставянето на правна помощ. Определенията, с които такова искане се уважава нямат преграждащ характер, нито законодателят е предвидил изрично тяхната обжалваемост. В случая и в двете обжалвани пред апелативния съд определения липсва отказ за предоставяне на правна помощ, напротив - с първото определение искането е уважено, а с второто- е допълнено първото, като правната помощ на жалбоподателя е предоставена до приключване на производството по в.ч.гр.д.№ 761/2025г. пред всички съдебни инстанции. ВКС намира, че атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не съществува вероятност да е нищожно, като постановено от незаконен състав. Нищожно е това съдебно решение/определение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо е или не е подписано ( ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК). Тези предпоставки в случая не са налице. Определението на АС-Варна е постановено от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл. 20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела; то е в правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Несъгласието на жалбоподателя с фактическите и правни изводи на съда, както и твърденията му, че членовете на състава са предубедени, не могат да доведат до извода, че съставът на АС, постановил обжалваното определение, е незаконен. Обжалваното определение е и правилно. Не всички постановени от съда определения или разпореждания подлежат на обжалване. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК или за които не е предвидена изрично в закона възможност за обжалване, не подлежат на инстанционен контрол. В разпоредбата на чл. 95, ал. 5 ГПК е предвидено, че на обжалване подлежи само определението на съда, с което се отказва предоставяне на правна помощ. Нито Законът за правната помощ, нито ГПК обаче предвиждат възможност за обжалване на определение, с което съдът удовлетворява искането. В случая с обжалваните пред Варненския апелативен съд определения, окръжният съд е уважил исканията на страната за предоставяне на правна помощ и за допълване на определението за предоставяне на правна помощ. Предвид изложеното, законосъобразно АС-Варна е оставил без разглеждане частната жалба на Н. Н. против тези определения, поради което атакуваното определение следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО