Определение № 1 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 33/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение06.01.2022 г.докладчик Димитър Димитров
Диспозитив
СПИРА предварителното изпълнение на въззивно решение № 87/21.10.2021 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 20213000500292/2021 година. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 82/06.01.2022 година К. Д. Д. е поискал да бъде спряно предварителното изпълнение на въззивно решение № 87/21.10.2021 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 20213000500292/2021 година. С посоченото решение е потвърдено първоинстанционното решение № 470/04.03.2021 година на Окръжен съд Варна, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 20203100103325/2020 година, с което Д. е осъден, на основание чл. 403 от ГПК, да заплати на „Р. И.“ АД сумата от 53 410.18 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди от неоснователно допуснато в полза на молителя обезпечение по ч. т. д. № 1382/2015 година по описа на Окръжен съд Варна, изразяващо се в запориране на сметката на дружеството в „С. Женерал Е.“ АД (понастоящем „Банка Д.“ ЕАД, равняващо се на законната лихва върху запорираната сума до размера на 104 532.38 лева, за периода от 28.08.2015 година до 11.09.2020 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 13.11.2020 година до окончателното плащане. Решението на Апелативен съд Варна е постановено във въззивно производство и в осъдителната си част подлежи на предварително изпълнение, съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. Същото е било връчено на К. Д. Д. на 25.11.2021 година, като е обжалвано от него с касационна жалба вх. № 5168/21.12.2021 година. С оглед на това касационната жалба е подадена в предвидения в чл.283 от ГПК преклузивен срок. Предвид на това решението не е влязло в сила и подлежи на спиране по реда на чл. 282 от ГПК. Спирането се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. В случая размерът на присъдената сума е 53 410.18 лева, като в размера на обезпечението не се включва присъдената законна лихва върху главницата за периода от 13.11.2020 година до окончателното плащане-т. 1 от ТР № 6/23.10.2015 година, постановено по тълк. д. № 6/2014 година на ОСГТК на ВКС, предвид на което и гаранцията е в този размер. С платежно нареждане от 05.01.2022 година по сметката за обезпечения на ВКС е внесена сумата от 53 410.18 лева, с оглед на което са налице предпоставките за спиране на изпълнението на въззивното решение № 87/21.10.2021 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 20213000500292/2021 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия