Определение № 103 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2020 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Г. Д. Д. лично и като настойник на М. Д. Г. е поискал да се отмени на основание чл. 303 ал.1 т.2 и 5 ГПК влязлото в сила решение на Районни съд [населено място] № 57 от 10.09.2019г. по гр.д.№ 224/2016г. по извършване на делбата. Молителите твърдят, че не им е било връчено надлежно съобщението за първоинстанционното решение, поради което не са могли да го обжалват. В молбата се поддържа, че начинът на извършване на делбата чрез разпределяне на дяловете между всички съделители е несправедливо по отношение на тях като ги ощетява финансово поради несправедливо оценени и разпределени със съдебното решение наследствени имоти. Ответникът Л. Д. С. чрез процесуалния представител адв. Ал.Н. поддържа, че молбата е необоснована, неоснователна и недоказана, тъй като при връчване на съобщението за първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на процесуалните правила, нито е извършено престъпно действие от длъжностното лице-връчител на решението. Ответникът Н. Н. Н. чрез процесуалния пълномощник адв. А.Г. също счита, че молбата е неоснователна. При изпълнение на правомощията си по чл. 307 ГПК Върховният касационен съд констатира, че към датата на подаване на молбата за отмяна – 26.11.2019г. въззивното решение не е влязло в сила. Видно от данните по делото, молителите са имали процесуален представител – адвокат С. П. от САК /л.49/, следователно на основание чл. 39 ал.1 ГПК решението е следвало да бъде връчено на него, щом като страната не е била намерена на адреса. Вместо това съдът е приложил съобщението по делото, считайки го за редовно връчно, без да посочи правното основание за този извод. Поради ненадлежно връчване на съдебния акт, срокът за въззивно обжалване е започнал да тече не от посочената от съда дата, а от датата на получаването на решението от съделителя – молител Г. Д. Д. в канцеларията на съда - 12.11.2019г. за него лично и за М. Д. Г. като неин настойник. Молбата за отмяна е подадена както се посочи на 26.11.2019г., в последния ден на двуседмичния срок по чл. 259 ал.1 ГПК, поради което и с оглед доводите в нея по правилността на първоинстанционното решение във връзка с избрания способ от съда за извършване на делбата и начина на обособяване на дяловете за разпределяне на имотите, по своята правна характеристика молбата за отмяна следва да се квалифицира като въззивна жалба срещу решение на Районни съд [населено място] № 57 от 10.09.2019г. по гр.д.№ 224/2016г. по извършване на делбата. Доводите в нея за допуснато процесуално нарушение при връчване на съобщението за решението от длъжностното лице, не са относими към поддържаните основания за отмяна по чл. 303 ГПК, тъй като отмяната е допустима само за нарушения в производството по разглеждане на делото преди постановяване на съдебното решение. По изложените съображения делото следва да се изпрати на Чирпанския районен съд за администриране на подадената молба за отмяна като въззивна жалба срещу решението по извършване на делбата, а производството по отмяната пред ВКС – да се прекрати. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение