Определение № 50199 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 502680/25.05.2023г. на ищеца С. Н. с искане за изменение на постановеното по делото решение № 50052/26.04.2023г. в частта за разноските. Молителят твърди, че противно на приетото от съда, пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. С.- А.. По тази причина и с оглед изхода по съществото на спора, искането за присъждане на адв. А. на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по реда на чл. 38, ал.2 ЗА било основателно. Насрещната страна – ответникът „Сайтел България“ ЕООД, не е депозирал становище по искането. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и основателно по следните съображения: С касационното решение е уважен изцяло предявения от Н. иск и са й присъдени разноски за защита пред първата инстанция и за държавна такса пред касационната инстанция, като е прието, че не са представени доказателства за сторени разноски пред въззивния съд, както и такива за адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, каквито са претендирани с касационната жалба и в хода по същество. Последното е прието при опущение от съда да констатира наличието на договор за правна защита и съдействие от 04.01.2022г./ лист 23 от касационното дело/ и пълномощно / на лист 24 от касационното дело/, с които ищцата е упълномощила адв. С.- А. да приподпише касационната жалба и й е възложила безплатно изготвянето й, изготвяне на изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и приподписване на касационната жалба, на основание чл. 38, ал.1 т.3 ЗА. Дължимото за така договорената правна помощ и с оглед обстоятелството, че адв. С. – А. не е осъществила процесуално представителство пред касационната инстанция, е в размерите по чл.9, ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ, съгласно приложимата към датата на сключване на договора редакция (от ДВ бр.84/2016г.) или 470, 64 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, съдът