Решение № 3630 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2015 г.
ВАСI отделение23.03.2017 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1316 от 31.07.2015 г. по адм. дело № 1917 по описа за 2014 г. на административния съд - Б., в частта, с която е отменен ревизионен акт № 021400569 от 4.06.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № 239 от 25.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер над 2 292.41 лв. и съответната на него лихва за забава върху тази сума, както и в частта за съдебните разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. С. срещу ревизионен акт № 021400569 от 4.06.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № 239 от 25.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. относно определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 2 292.41 лв. и съответната на него лихва за забава. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1316 от 31.07.2015 г. по адм. дело № 1917 по описа за 2014 г. на административния съд - Б. в останалата част. ОСЪЖДА И. С. С. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. сумата 781.34 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3630 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт В. М., в качеството му на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б., срещу решение № 1316 от 31.07.2015 г. по адм. дело № 1917 по описа за 2014 г. на административния съд - Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - И. С. С. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 021400569 от 4.06.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № 239 от 25.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б.. Той е издаден в резултат на осъществена повторна ревизия на И. С. С., след отменително решение № 36/13.02.2014 г., като с него са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 852.69 лв. и лихва за забава в размер на 2 428.05 лв., както и за осигурителни, социални и здравни, вноски за ревизиран период 2008 г. -2010 г. В хода на реализирането й е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което е осъществена по специалния ред затова. Административният съд - Б. е изложил подробни мотиви относно фактическата обстановка по спора, събраните доказателства писмени и гласни доказателства, разпит на свитеделя С. И. Д., и доказателствени средства пред него, възраженията на жалбоподателя и е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Същевременно конкретно е разгледал и въпроса относно действителността на ревизионния акт, като изрично е посочил, че и двата ревизионни акта, отменения и процесния, са издадени при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след изменението на разпоредбата, в сила от 1.01.2013 г. Основният спорен момент по делото е отграничен от административния съд и подробно обсъден от него и той се свежда до обосноваване обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да се осъществи ревизията по особения ред и до правилното формиране на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица и начисляване на осигурителни, социални и здравни, вноски, при обосновано основанието за извършване на ревизията. Съдът конкретно е посочил от какви източниците са приходите на ревизираното лице през ревизирания период и какви разходи е осъществявал, включително, че е придобило в режим на семейна имуществена общност недвижим имот - апартамент. Спорът е бил относно способността за предоставяне на парични средства на това лице от неговия баща С. И. Д. за придобиване на същите като дарение, както и за предоставянето им, формиране на началното парично салдо за 2008 г., съответно на паричния поток за същата и следващите ревизирани години. Съдът е обсъдил като е съпоставил приетото от ревизиращите органи и това което следва да се приме според него, което последно се обуславя от даване вяра на събраните гласни доказателства и кредитиране на заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза. При формиране на преценката за способността на дарителя, баща на ревизирания субект, да предостави като дарение парични средства, съдът възприема като изцяло неправилно приетото от тези органи, че в счетоводството на фирмата на същия, който е едноличен търговец, не са издадени разходи касови ордери, които да удостоверят плащането на парите, които са такива от касата на същия. Аргументите на съда не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Д. С. И. Драгов е земеделски производител и едноличен търговец, който е осъществявал реална стопанска дейност, като е безспорно също, че самият жалбоподател работи при баща си и реализира трудово възнагражение през ревизираните години, макар и не в големи размери. За точност следва да се отбележи, че са правилни и изводите на съда относно валидността на ревизионния акт и правилно приложение на чл. 109 от ДОПК, а именно че срокът за образуване на ревизионното производство не е бил изтекъл. Настоящият съдебен състав не споделя направените изводи от административния съд. Касационните възражения са по повод воденето на счетоводство от страна на едноличния търговец по принцип, и неправилното обединяване за данъчни цели на фигурите на едноличния търговец и земеделския стопанин, като те са точни, и рефлектират върху кредитирането на експертизата, и преди всичко върху един от основните спорни моменти по делото - предоставянето на самите парични средства. По делото е бил безспорно установен фактът че от счетоводството на едноличния търговец не са изплащани суми на С. Д., респ. и на сина му - жалбоподател в съдебното производство, освен за трудово възнаграждение. От събраните доказателства, писмени и гласни, също не може да се направи такъв обоснован извод. От друга страна от направения паричен поток, в частта за направените разходи се установява, че е включена цялата сума от 51 000.00 лв., представляваща цената на придобиване на обсъждания недвижим имот по отношение на ревизираното лице, като това е станало при действието на режима на семейната имуществена общност. В мотивите на ревизионния доклад (стр. 6 от него) това изрично е посочено като констатамия. На експерта по съдебно-икономическата експертиза е поставена задача при съобразяване с това обстоятелство да определи дължимото задължение за процесната 2008 г. и то възлиза на 1 426.96 лв., като то и тези за останалите задължения за другите две ревизирани години, последните определени с ревизионния акт, възлизат общо на 2 292.41 лв. Обжалваното решение се явява неправилно в тази му част, поради което следва да се отмени и се постанови решение по съществото му, с отхвърляне на жалбата на лицето срещу ревизионния акт за сумата над този размер от 2 292.41 лв. и съответната на нея лихва. До този размер на главницата и съответната на нея лихва за забава задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и за лихва за забава се явяват дължими. По повод на отмяната на определените с ревизионния акт допълнителни осигурителни, социални и здравни, вноски без изравнителните такива, съдът е изложил съображения във връзка с липсата на основа, въз основа на която те да се определят по основание и размер, след като не се установява превишаване на разходите над приходите. Следва също да се посочи, че в касационната жалба няма конкретни доводи от касатора в тази част на спора, но се дължи произнасяне от настоящия съдебен състав, съгласно чл. 218 от АПК. Трябва да се отчете, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски е неприложима за периода преди създаването й (ЗИДДОПК, ДВ, бр. 14/2011 г.), в сила от 15.02.2011 г., съгласно тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 3 по описа за 2015 г. Процесният ревизиран период е 2008 г. -2010 г. Обжалваното решение е правилно в тази част, но по други съображения и следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция и чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в размер общо на 781.34 лв. за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение