Определение от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2026 г.

Производството е по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България. Производство по делото е образувано по жалба на зам. – кмета на община Несебър, против решение № 3471от 21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2293/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас. По делото е постъпила молба, подадена от адв. Н. Драгнев, процесуален представител на ответника „А-Н Москояни“ ЕООД, за спиране на производството по делото и за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за установяване на противоконституционност на чл. 16, ал. 6, изречение първо от Закона за устройство на територията в частта, съгласно която общината придобива собствеността върху отстъпените ѝ по ал. 1 части „от датата на влизане в сила на плана“, във връзка с чл. 16, ал. 4 ЗУТ, доколкото вещноправният ефект настъпва и когато актът, с който е определена равностойността на предоставения на собственика урегулиран поземлен имот, е предмет на допустимо и висящо съдебно оспорване. В молбата се поддържа, че разпоредбата противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията, доколкото допуска настъпването на вещноправния ефект преди окончателното приключване на съдебния спор относно определената по чл. 16, ал. 4 във връзка с чл. 210 ЗУТ равностойност. Съдът намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията следва, че сезирането на Конституционния съд предпоставя, от една страна, оспорената законова разпоредба да е приложима към предмета на висящото съдебно производство, а от друга – съдът да констатира обосновано съмнение за нейното противоконституционно съдържание, което не може да бъде преодоляно чрез тълкуване на закона и чието разрешаване е от пряко и съществено значение за правилното решаване на конкретния правен спор. В случая тези предпоставки не са налице. Разпоредбата на чл. 16, ал. 6, изречение първо ЗУТ изрично определя момента, от който отстъпените на общината части от имотите по ал. 1 стават нейна собственост — датата на влизане в сила на плана. Законодателят не е поставил настъпването на вещноправния ефект в зависимост от приключването на последващ спор относно оценката на имота. Следователно въпросът за момента на придобиване на собствеността е уреден пряко и недвусмислено от закона. Обстоятелството, че определянето на равностойността може да бъде предмет на съдебен контрол, само по себе си не води до отпадане или отлагане на вещноправния ефект на плана, доколкото такова отлагателно условие законът не предвижда. Неоснователно е твърдението, че чл. 16, ал. 6 ЗУТ противоречи на чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията само поради обстоятелството, че е налице висящ спор относно размера на обезщетението. Уредбата на чл. 16 ЗУТ представлява специален законов механизъм за урегулиране на територията и преразпределение на собствеността при първа регулация. Законът предвижда на собственика да бъде предоставен урегулиран поземлен имот с пазарна стойност не по-малка от стойността на имота преди урегулирането. Самото наличие на съдебен спор относно оценката не означава, че собственикът е лишен от право на обезщетение или че обезщетението е окончателно определено в размер, който не съответства на конституционния стандарт. Предвиденият от закона съдебен контрол върху оценката представлява гаранция за защита на имуществените права на собственика. Не може да се приеме и тезата, че последващото съдебно определяне на равностойността не може да има значение за конституционната закрила на собствеността. Конституцията не изисква всички спорове относно размера на обезщетението да бъдат приключили преди настъпването на всеки вещноправен ефект, когато законът предвижда съдебна защита срещу неправилно определена оценка. Неоснователно е и твърдението за противоречие на оспорената разпоредба с принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 16, ал. 6, изречение първо ЗУТ е достатъчно ясна и предвидима относно момента на настъпване на вещноправния ефект, като изрично свързва придобиването на собствеността от общината с влизането в сила на плана. Следователно не е налице нормативна неяснота, която да поставя адресатите на нормата в положение на правна несигурност. Обстоятелството, че конкретният собственик оспорва определената равностойност, представлява въпрос по законосъобразността и правилността на конкретния административен акт, но само по себе си не обосновава противоконституционност на законовата разпоредба. Съществено за настоящото производство е, че спорът пред Върховния административен съд е относно законосъобразността на конкретна заповед за премахване на част от ограда. За разрешаването му съдът следва да установи наличието на предпоставките по чл. 195 ЗУТ и принадлежността на засегнатата площ, както и да извърши преценка на относимите факти и доказателства. Дори при наличие на висящ спор относно оценката по чл. 210 ЗУТ това не означава, че съдът не може да извърши необходимата преценка относно правата върху имота и правното действие на влезлия в сила план. Следователно не е налице необходимост от произнасяне на Конституционния съд като предпоставка за решаването на настоящия спор. Представеният от молителя въпрос по същество цели Конституционният съд да даде тълкуване на последиците от прилагането на чл. 16, ал. 6 ЗУТ в конкретна фактическа ситуация. Конституционният съд обаче не може да бъде сезиран с абстрактен въпрос относно начина на прилагане на законовата норма, нито да замества административния съд при решаването на въпросите по приложението на ЗУТ. Поради това не са налице предпоставките на чл. 150, ал. 2 от Конституцията за сезиране на Конституционния съд. Отсъствието на предпоставките за сезиране изключва и необходимостта от спиране на производството. По тези съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,