Определение № 462 от 28.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2664/2022 г.

С определение №1379/20.12.2023 г. по т.д.№2664/2022 г. съставът на Второ търговско отделение на ВКС е оставил без движение предявената от името на „Автостъкла“ООД искова молба вх.№10745/29.11.22г. и е дал указания за отстраняване на констатирани от съдебния състав нередовности на същата - да бъде представено пълномощно на адв.Д. К. за учредена в полза на същата представителна власт от двамата управители на дружеството – В. Ц. Д. и М. Ф. Й.; евентуално управителят М. Ф. Й. да потвърди извършените от адв.К. процесуални действия по подаване на исковата молба; евентуално М. Й. да подпише исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител, както и да се посочи цената на исковете и да се представи документ за заплатена държавна такса в размер на 4 % върху сумата. На 26.01.2024г. е постъпила молба вх.№1602 от адв. Д. К., посочена като пълномощник на В. Ц. Д., действаща като съдружник и управител от името на „Автостъкла“ООД. Надлежно оформено пълномощно от двамата управители на дружеството за адв.К., съгласно дадените с определението от 20.12.23г. указания, не е представено. В молбата се сочи,че, поради бездействието на другия управител на дружеството М. Й. и влошилите се отношения между нея и Д., в качеството им на управители и съдружници, за дружеството няма друга възможност да организира защитата си по предявената молба за отмяна на арбитражно решение. Твърди се,че са налице „изключителни обстоятелства“, които налагат да се приеме,че управителят Д. може да представлява дружеството и самостоятелно, въпреки вписаното в ТРРЮЛНЦ съвместно представителство на двамата управители. Молителят се позовава на практика на ЕСПЧ. Сочи,че за този управител е непосилно да внесе определената за водене на делото държавна такса от 4% върху цената на иска,предвид качеството й на пенсионер и множеството образувани от нея дела пред ВКС с аналогичен предмет. Настоящият състав на ВКС намира,че с подадената молба легитимираният ищец по исковете за отмяна на арбитражното решение „Автостъкла“ ООД не е отстранил констатираните предходно нередовности на исковата молба според указанията на ВКС в определение №1379/20.12.2023 г. по т.д.№2664/2022 г. - не е представено пълномощно на адв. Д. К., подала от името на дружеството исковата молба, от което пълномощно да може да се установи учредена в полза на същата представителна власт от двамата управители на дружеството – В. Ц. Д. и М. Ф. Й., нито последната е потвърдила извършените от адв. К. процесуални действия по подаване на исковата молба и не е подписала исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител. Правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с ограничена отговорност по чл.30 ал.1 ГПК във връзка с чл.141 ал.2 и ал.6 ТЗ и дружествения договор на „Автостъкла“ ООД са императивни. При вписано в ТРРЮЛНЦ съвместно представителство на повече от един управител на търговско дружество, каквото е вписаното представителство по отношение на дружеството-ищец, е недопустимо то да бъде процесуално представлявано от адвокат, който е упълномощен да представлява търговеца само от единия от управителите, а още по-малко от един от съдружниците. Такова представителство би било допустимо единствено в хипотеза, в която другият управител е насрещна по делото страна /с оглед обосновано противоречие в интересите на двете страни/, какъвто не е поставеният за разглеждане с исковата молба случай /исковете са предявени от името на дружеството срещу трето лице – търговец/. Цитираната в молбата практика на Европейския съд по правата на човека е неотносима и не може да обоснове извод за допустима процесуална легитимация нито на дружеството чрез негов съдружник, упражняващ права на дружеството, нито на съдружника в лично качество, упражняващ свои права в производство по отмяна на арбитражно решение, страни по което са дружеството и трето лице. Упражняването на чужди права пред съд процесуалният закон допуска по изключение само в изрично посочени в него случаи /чл.26 ал.2 ГПК/. От друга страна страни в производството по отмяна на арбитражно решение са само страните, участвали в арбитражното производство. Практиката на ЕСПЧ е постановена във връзка с правото на лице, което твърди, че е „жертва“, да сезира съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което разрешенията, съгласно тази практика, касаят единствено производството пред ЕСПЧ и сами по себе си не дерогират националните правила за представителство на търговските дружества, както и императивните норми, уреждащи легитимацията на страните в производствата пред съдилищата на държавите по Конвенцията. Освен това, принципна позиция на ЕСПЧ, изразена в Решение от 07.06.2012 г. по жалба № 38433/09, включително и посочената в същото друга практика, е, че никой не може да се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна, дори и ако е съдружник и/или управител на търговско дружество, което е било страна в производството. В случаите, в които ЕСПЧ е допуснал жалби за нарушени права на съдружници или акционери е направил съпоставка между правата на съдружника или акционера и правата на дружеството, като е посочил, че когато в резултат на мерки или действия е причинена вреда на дружеството, която косвено причинява вреда и на съдружника или акционера /чрез загуба на стойността на дяловете или акциите/, дружеството е легитимирано да предприеме действия за защита – Решение по жалба № 30417/96, като вредата на съдружника или акционера не е решаващ фактор, но има значение за индивидуалните права – Решение по жалба 508/02. В практиката си ЕСПЧ предоставя легитимация на съдружник или акционер да иска защита по Конвенцията на правата на дружеството само при т. нар. „изключителни обстоятелства“. В цитираните в молбата решения на ЕСПЧ е прието, че пробиването на „корпоративната завеса“ или незачитането на правосубектността на дружествата е оправдано, когато е ясно установено, че е обективно невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, създадени по силата на устава за учредяването си /когато например дружеството е в производство по ликвидация, особен надзор или несъстоятелност и се представлява от други органи, а не от посочените в учредителния му акт/. Тази практика не може да бъде приложена към конкретния случай и ,противно на наведените в молбата доводи, липсва основание за да се приеме,че е налице такова „изключително обстоятелство“, тъй като, според твърденията в исковата молба, невъзможността на дружеството чрез двамата съвместно представляващи го управители да сезира националния съд с иск за отмяна на арбитражно решение не произтича от обстоятелства, в резултат на които вписаният в регистъра негов представителен орган обективно е възпрепятстван да защити правата на дружеството /например тъй като правомощията на представляващите го са прекратени/, а от наличие на влошени отношения между съдружниците, в т.ч. и управители на дружеството и поради това - от липсата на изявление от единия от управителите. Това сочи за евентуално съществуване на различни становища на управителите относно необходимостта от водене на искове по чл.47 ЗМТА за отмяната на постановено с участието на дружеството арбитражно решение, а този конфликт не би могъл да се разреши в това производство. Защитата е предоставена единствено и само на дружеството с оглед нарушените му права в арбитражното производство, а доколкото то съществува в правния мир като правен субект с вписани в Търговския регистър законно представляващи го лица, то може да бъде представлявано в производството пред съда единствено и само чрез тези лица. Евентуалното накърняване на правата на В. Д. като съдружник или като управител не подлежи на защита чрез иск за отмяна на арбитражно решение, по което тя не е страна, а в отделно предвидени в чл. 142, чл. 145 ТЗ и чл. 126 ТЗ производства, по които страни биха били другият управител на дружеството /или негов съдружник/, респ. последното,представлявано от единия от управителите /с оглед практиката на ВКС, признаваща такъв вид представителство, поради конфликт на интереси/. Вредите, причинени от лица, които не са управители, подлежат на обезщетяване по общите правила на гражданското право, а недействителните сделки, сключени от името на дружеството, могат да се атакуват от лица с правен интерес, които не са страни по тях. Предоставянето на съдружника или на един от управителите на дружество с ограничена отговорност на право да иска отмяна на арбитражно решение, постановено по отношение на дружеството, при предвидено с учредителния акт съвместно представителство на няколко управители, аналогично би означавало да се признае и право на такива лица да обжалват съдебни решения по реда на инстанционния контрол, с което ще се дерогират правилата за процесуална легитимация и императивните разпоредби за представителството, уредени в ГПК. Не са налице и предвидените в процесуалния закон /чл.29 ал.4 ГПК/ предпоставки за назначаване на особен представител на дружеството, което прави искането на молителя в този смисъл неоснователно. Настоящият състав споделя напълно практиката на ВКС по приложението на чл. 29 ал. 4 ГПК - определение № 73/10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о.; определение № 223/29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г.; определение № 254/28.03.2014 г. по т. д. № 756№2014 г. на І т. о.; определение № 859/ 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на І т. о. др., включително постановеното при аналогични обстоятелства определение №291/09.02.2024г. по т.д.№567/23г. на ІІ т.о. на ВКС, според която особен представител се назначава единствено когато представляван и представител са насрещни страни по спора, предмет на делото или когато двете насрещни страни се представляват от едно и също лице; в хипотеза на предвидена в учредителния акт съвместна представителна власт на управителите на дружеството с ограничена отговорност, противоречието между управителите и невъзможността същите да постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие, включително при подаването на искова молба от името на дружеството, какъвто е настоящият случай, не е основание за назначаване на особен представител; подаването на исковата молба само от единия му управител води до ненадлежно упражнено право на иск,а липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка не може да бъде преодоляна чрез института на особения представител, тъй като той сам по себе си не е носител на правото на иск; това правомощие принадлежи само на страните по правния спор, които чрез иска търсят защита на субективните им права, които този спор засяга; особеният представител не може да замести в случая липсващата валидно изразена едностранна воля на носителя на субективното право да задължи съда да развие исковото производство, тъй като не е страна по правния спор. По изложените съображения и поради това,че не са изпълнени допълнително дадените с определението от 20.12.23г. указания за внасяне на дължимата държавна такса от дружеството, по отношение на което разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК е неприложима, производството по исковете за отмяна на арбитражните решения следва да бъде прекратено. На прекратяване подлежи и производството по исковете за прогласяване на нищожността на арбитражните решения, постановени по арб.дела №№ 22001/22г., 22002/22г., 22003/22г., 22004/22г., 22005/22г. и 22006/22г. от Арбитражен съд при Сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“. В исковата молба е въведен довод за нищожност на същите, като постановени в симулативен процес, като изложените твърдения са аналогични с тези по исковете за отмяна. С разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА нищожността е въведена като възможен порок на арбитражното решение само в една единствена хипотеза - когато решението е постановено по неарбитрируем спор - напр. по спор за вещни права или владение върху недвижим имот, за издръжка, за права по трудово правоотношение, или по спор, страна по който е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, каквито твърдения не са наведени в исковата молба. С оглед специалния характер на нормата на чл.47 ал.2 ЗМТА, недопустимо е предявяването на иск за установяване на симулативен процес, в резултат на който е постановено арбитражно решение, както е недопустимо и прилагане по аналогия на допусканата в практиката на ВС възможност да се предявява с иск нищожност на съдебни решения. Наред с това разпоредбата на чл.299 ал.3 ГПК изрично забранява страните в процеса да оспорват постановеното в него решение поради привидност, а в случая „Автостъкла“ ООД е страна по арбитражното решение, поради което и на това основание /дори в случай на установена надлежна процесуална легитимация/ не може да търси пререшаване на спора поради симулативно воден процес. По отношение на В. Д. производството по делото е прекратено с предходното,влязло в сила определение на настоящия състав, поради което съображения относно недопустимостта на предявените от нея искове за нищожност на арбитражните решение съставът не дължи. Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение