Определение № 12944 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. К., в качеството на председател на Управителния съвет на Сдружение „Асоциация за борба против корупцията в България – А.Б.К.Б.“ против определение № 31663 от 29.09.2025 г. по адм. д. № 9185/2025 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се релевират възражения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че отговорът на направеното предложение отговаря на дефиницията по чл. 21, ал. 1 от АПК. Ответникът по частната жалба – Народното събрание на Република България 51 – и състав в срока по чл. 232 от АПК, чрез главен юрисконсулт И. Тончева и юрисконсулт С. Чолакова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че в периода 16.06.2025 г. до 19.06.2025 г., С. К. внесъл документи в качеството си на председател на Управителния съвет на „Асоциация за борба против корупцията в България“ в Народното събрание на Република България 51 – и състав, а именно: два броя предложения на хартиен носител на основание чл. 117, ал. 1 АПК, които са адресирани до конкретни народни представители. На 27.07.2025 г. от сдружението е депозирано писмо до председателя на Народното събрание, с което го уведомява, че в посочения в чл. 118, ал. 1 АПК срок не е получило отговор на предложенията. С писмо от 30.07.2025 г. председателят на сдружението е уведомен, че копия от предложенията му са изпратени на посочените в него адресати. Пред Административен съд София-град С. К. прави оплакване, че до изтичането на двумесечния срок за отговор сдружението не е получило отговор, нито пък е уведомено за започнала евентуална процедура в някоя от комисиите на Народното събрание, с оглед на обсъждане на предложенията в пленарна зала. Поискал съдът да постанови съдебно решение, с което да се задължат лицата, посочени в писмото като адресати на предложенията, да уведомят председателя на сдружението за решението по направените предложения. С определение № 31663 от 29.09.2025 г., постановено по адм. д. № 9185/2025 г. на Административен съд - София-град е оставил без разглеждане жалбата от С. К. в качеството му на председател на Управителния съвет на „Асоциация за борба против корупцията в България“ поради неизпълнение на чл. 118, ал. 1 от АПК и е прекратил производството по посоченото административно дело. Административният съд приел, че съдържанието на внесените от С. К. документи в периода 16.06.2025 г. до 19.06.2025 г., съдържащи предложения до Народното събрание на Република България 51 – и състав ги означават като предложение по смисъла на чл. 117 от АПК. Административен съд София-град, мотивирал, че отговорът (изричен или мълчалив) по направено предложение не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Поради което не е налице мълчалив отказ за издаването на индивидуален административен акт, приравнен на такъв. При липсата на мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК е неприложима. От друга страна решението по предложението на основание чл.118, ал. 3 от АПК не подлежи на обжалване. Определението е правилно. В конкретния случай е налице акт по чл. 118, ал. 3 АПК, който е изключен от съдебен контрол. По силата на чл. 116 от АПК производството по предложенията и сигналите приключва с решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение на постановено положително решение по тях. Актът с който административният орган се произнася по направено предложение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Без значение е дали по положителен или отрицателен начин се произнася административния орган, то съгласно чл. 118, ал. 3 от АПК това произнасяне (решение) не подлежи на оспорване. Съгласно чл. 118, ал. 3 от АПК изричното произнасяне по такова предложение не подлежи на обжалване пред съд, поради което не подлежи и мълчаливия отказ на административния орган, до който е отправено предложението. Съдебният контрол е изрично изключен с императивна норма на АПК. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. Отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил Административен съд София-град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение