Определение № 9833 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Т. К. срещу определение № 8406/08.07.2026 г., постановено по адм. дело № 675/2026 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е оставен без разглеждане предявеният от К. иск с правно основание чл. 256 АПК. Частният жалбоподател не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Карлово в писмен отговор оспорва частната жалба като излага аргументи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение № 8406 от 08.07.2026 г. Административен съд гр. Пловдив оставя без разглеждане като недопустим предявеният от А. Т. К. иск с правно основание чл. 256 АПК за бездействие на кмета на община Карлово да издаде мотивирана заповед, с която да спре изпълнението и да забрани достъпа до строеж „пета категория“ с идентификатор 36498.502.834.1, находящ се в УПИ ХІV-834, кв.40 по плана на гр. Карлово, поради липса на съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство (ЗКН) и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че кметът на общината не е обвързан от искания за премахване на незаконно строителство, а доколкото е сезиран с такива, то те се преценяват само като информация относно допуснати нарушения при извършване на строителството. Сочи, че това дали ще разпореди извършване на проверка и съставяне на констативен акт и съответно, дали ще издаде заповед за спиране на незаконно извършено строителство или за премахване на незаконен строеж, зависи изцяло от преценката на органа. Посочва, че неиздаването на заповед (бездействието) не подлежи на обжалване по реда на административното производство, тъй като това не представлява задължение на орган, произтичащо от силата на закона, а е предоставена оперативна самостоятелност на административния орган да прецени дали да издаде такъв акт или не. Обосновава извод, че не е налице бездействие на административния орган, което да е годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК, тъй като бездействие е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, чието изпълнение произтича пряко от нормативен акт, какъвто не е настоящия случай. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми като е изложил верни правни изводи. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бездействието на кмета на община Карлово, изразяващо се в неиздаване на мотивирана заповед по реда на чл. 224а във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, по силата на която да спре изпълнението и забрани достъпа до строеж „пета категория“ с идентификатор 36498.502.834.1, находящ се в УПИ ХІV-834 (ПИ 36498.502.834), кв.40 по плана на гр. Карлово, който попада в охранителна зона на единична културна ценност „Банковата сграда“, [улица] категория местно значение, поради липса на съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на ЗКН – за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници. Съдът правилно приема, че за А. Т. К. липсва правен интерес за водене на процесния иск по чл. 256 АПК. Както посочва и първоинстанционният съд за да е налице правен интерес от търсената по чл. 256 АПК защита следва да е налице бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт или неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правилен и законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че в случая не се касае за бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Производството по чл. 256 АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответния административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко по силата на закон. С подадената жалба (искова молба) се претендира осъждане на кмета на община Карлово да издаде мотивирана заповед по чл. 224а във вр. с чл. 224, ал.1, т.6 ЗУТ, с която да спре изпълнението и забрани достъпа до строеж „пета категория“ с идентификатор 36498.502.834.1, находящ се в УПИ ХІV-834 (ПИ 36498.502.834), кв.40 по плана на гр. Карлово. В случая се касае за издаване на административен акт като защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима, тъй като както беше обяснено по-горе възникването и съдържанието на задълженията за извършване на фактически действия не трябва да е опосредено от задължение за волеизявление, каквото е искането. Установяването на извършени нарушения по реда на ЗУТ, предполага извършването на правни действия/издаване на акт, което не представлява фактическо действие по смисъла на чл. 256, ал.1 АПК. Предвид изложеното като е приел, че предявеният иск е недопустим, което води и до недопустимост на образуваното съдебно производство първо и е прекратил съдебното производство първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което не следва да бъде касирано. Предвид изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК следва да се осъди А. Т. К. да заплати на Община Карлово – юридическо лице сумата от 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено по реда чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,