Решение № 4680 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13601/2017 г.

Решение № 4680 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13601/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С. от гр. С., който чрез процесуалния си представител адв. С. Е., обжалва решение № 8147/19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 6166/2016 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Касаторът навежда наличието на касационни основания за отмяна, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По развити в касационната жалба съображения, по изложени съображения по съществото на спора в съдебно заседание и в писмени бележки, представени от процесуалния представител адв. Е. М., се претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло атакувания ревизионен акт. Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът в касационното производство - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрск. М., оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ № Р-22221715001232-091-001/16.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден при обжалването му по административен ред с решение № 768/13.05.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП., с който за данъчни периоди 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г., по реда на чл. 122 от ДОПК, на физическото лице С. М. С. е определена положителна основа за облагане с данъци, недостиг на парични средства поради превишение на разходи над приходи в размер на 424 767,74 лв. за 2012 г. и 298 770,10 лв. за 2013 г., съответно са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. - 42 476,77 лв. и за 2013 г. -29 877,01 лв., или в общо в размер на 72 353,78 лв. главница и 17 545,63 лв. - лихви за забава. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата срещу РА, приемайки, че обжалваният пред него РА е валиден, допустим и законосъобразен акт, при издаването на който, вкл. и в производството, проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, не са допуснати нарушения на процедурните правила и са били налице фактическите и правни основания за издаване на акта и установяване на вземанията за данък върху доходите за двата проверявани данъчни периода - 2012 г. и 2013 г. Решението на АССГ е оставено в сила с решение, постановено по адм. дело № 3961/2017 г. по описа на ВАС, отменено по реда на глава 14 АПК и на основание чл. 239, т. 5 АПК като делото е върнато за ново разглеждане от друг касационен състав на ВАС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалвания ревизионен акт не е са допуснати съществени нарушения на процедурата. В тази връзка не са наведени касационни оплаквания и при служебна проверка за материална законосъобразност, не се констатираха пороци. С оглед установените при първоначалната проверка данни за разходи на ревизираното физическо лице, без насрещни данни за еквивалентни приходи, са били налице индиции за наличие на основания по чл. 122 ДОПК и извършване на ревизията по особения ред, при спазване на процедурата по чл. 124 ДОПК. По съществото на спора. Фактическата обстановка по спора е установена пълно, при съобразяване и на новите писмени доказателства - представени и приети в касационното съдебно производство предвид относимостта им за спора и по наведените касационни оплаквания. Размерът на разходите и приходите, включени в паричния поток на ревизираното лице за проверяваните данъчни периоди - 2012 г. и 2013 г. не са били спорни и изводите на съда по отношение на тях не са предмет на касационни оплаквания. Спорен е бил размерът на началното салдо към 01.01.2012 г. и разполагаемата сума в началото на данъчния период. Приходните органи установяват размер на началното салдо от 24 258,33 лв., представляващи излишък на парични средства към 31.12.2011 г. по влязъл в сила ревизионен акт на същото ФЛ за данъчен период 2011 г. Ревизираното лице /РЛ/ твърди, че в началото на периода е разполагал с парични средства в размер на 1 000 000 лв., получени от баща му М. С. - по договор за дарение от 01.01.2012 г. Съгласно чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. Като доказателство по делото е приет договор за дарение в писмена форма, по силата на който страните /РЛ като надарен и неговият баща като дарител/ сключват договора като сумата от 1 000 000 лева се предоставя веднага и в брой на надарения. Този писмен документ, както и приложените към него декларация от 01.01.2012 г. и декларация /обяснение/ от 11.01.2016 г. във връзка с даденото дарение, изходяща от М. С., удостоверяват изрично волята на страните. Писмената форма в случая съставлява форма за доказване на извършено предаване. Не е спорна автентичността на документа. Предоставянето на дарението е станало и със съгласие на съпругата на М. С. - Р. С., в който смисъл по делото е представена изходяща от нея декларация от 01.03.2016 г., по силата на която се удостоверява и предоставянето от нейна страна на паричните средства - СИО - на разпореждане на съпруга й. Спорно по делото е била възможността на дарителите да предоставят като дарение сумата, наличността, разполагаемостта с тази сума и съхраняването й. Относно съхраняването по делото са приети и неоспорени като доказателства декларация на М. С., в която се удостоверява съхраняването на средствата в банков сейф и удостоверение от У. Б. АД, според което по договор за банкова касета М. С. е ползвал такава в периода от 2007 г. и към издаване на удостоверението - 10.03.2016 г. Относно наличността на дарената парична сума при дарителите. Съгласно писмените обяснения, М. С. декларира към 01.01.2011 г. парична наличност в размер на 1 668 485 лв., получен доходи по договор за управление, разпределена печалба, наеми и лихви и наличност към 31.12.2011 г. в размер на 484 509,04 лв. Р. С. декларира към 31.12.2011 г. парична наличност в размер на 644 565,64 лв. като сумарна сума от доходи, получени през 2011 г. и парична наличност към 01.01.2011 г. - 541 732,76 лв. Съгласно чл. 56 и чл. 57 ДОПК представените обяснения от трети лица са надлежни доказателствени средства. Верността на заявените обстоятелства не са опровергани от други събрани по делото доказателства, вкл. и при насрещни проверки от приходните органи на тези лица. Обратното, видно от приетото писмено доказателство в касационното производство - протокол № П-22222516117940-073-001/14.09.2017 г., изготвен от приходни органи при ТД на НАП С. по данъчна проверка, извършвана на бащата - М. С. С., вкл. и за период 2011 г., 2012 г., в паричния му поток за 2012 г. са включени като разход предоставените парични средства от 1000000 лева като дарение на сина му С. С.. В протокола е отразено, че с оглед и на извършвана проверка на съпругата Р. С. и действащия режим на СИО, при съвместен анализ на недостиг при единия съпруг и разполагаемост при други съпруг за периода, не се установява недостиг на средства. В този смисъл приходните органи, макар и в отделно производство, но свързано с процесното предвид основния спорен въпрос за разполагаемостта и възможността за предоставяне на процесната сума, установяват такава възможност. Изводът е, че се доказва възможността на дарителите да предоставят като дарение сума в размера по договор за дарение от 01.01.2012 г. По силата на договора и декларациите на страните се удостоверява и предаването на сумата. При тези данни и така събраните доказателства необосновано първоинстанционният съд е приел, че в началното салдо за 2012 г. не следва да се включва сумата от 1 000 000 лева, предоставена като дарение на РЛ от неговите родители. Налице е необлагаем приход, при съобразяването на който и извършването на прости аритметични сметки във връзка с изготвените в РД парични баланси за 2012г . и 2013 г. на РЛ, се установява, че не е налице превишение на разходите спрямо приходите на РЛ и за двата данъчни периода. Съответно, не е налице облагаема разлика като данъчна основа за облагане по смисъла на чл. 48 ЗДДФЛ. Оборена е презумптивната сила на фактическите установявания по РА и РД, при което РА се явява незаконосъобразно издаден при липса на доход, подлежащ на облагане. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение при наличие на наведените касационни основания - необоснованост и материална незаконосъобразност. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Фактическата обстановка по спора е изяснена, не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита или до необходимост от събиране на доказателства, не се налага установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, поради което касационната инстанция решава делото по същество. Изложеното дотук предпоставя извод за незаконосъобразно издаден ревизионен акт поради липса на наведените в него фактически и правни основания - облагаеми доходи за периода, превишение на разходи над приходи, поради което ревизионният акт подлежи на отмяна в своята цялост. При този изход на спора, предвид заявеното искане на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции и по молбата за отмяна, представените доказателства за направени такива разноски - в размер на 4010 лв. пред АССГ, 5 лв. по молба отмяна и 4805 лв. в касационна инстанция, отразени и в списък на разноските, в тежест на приходния орган и ответник по касация следва да се присъди сума в общ размер от 8020 лв. за съдебни разноски. Направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора в касационна съдебна инстанция е частично основателно. Заплатеното възнаграждение от 4800 лв. се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на спора и следва да се намали до размера, заплатен в първоинстанционното производство - 4000 лв. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение