Определение № 4598 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от управителя Ц. М., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Стамболиева от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 13286/19.12.2025 год., постановено по адм. дело № 8777/2025 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Претендира се присъждане на направените в пълен размер разноски за адвокатско възнаграждение пред Административен съд – Бургас и пред Върховен административен съд, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства, а именно сумата от 192 638,66 лева с включен ДДС. В подкрепа на това искане е заявено, че възраженията за прекомерност пред първата и касационната инстанции са неоснователни, тъй като са напълно бланкетни и не съдържат никакви конкретни доводи и/или съображения, които конкретно да обосновават липсата на фактическа и правна сложност на делото. При формиране на тези твърдения, от страна на искателя е направено позоваване на съдебни актове на Върховен административен съд. Според искателя, погрешен е извода на съдебния състав, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Развити са доводи, че доколкото приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т.ч. и законодателство, което е и наднационално, само по себе си обуславя правната сложност на делото. Допълва се с аргумента, че делото е с голям обем и касае значителен материален интерес – 3 707 740,40 лева, което обосновава и адвокатския хонорар в размер на 96 319,33 лева с ДДС за всяка съдебна инстанция, който не се явява прекомерен, дори и при съобразяване на практиката на СЕС. По мнение на оспорващия, изводът на съда, че „е налице формирана съдебна практика, включително по идентични казуси“, е относим към правоприлагането на правните норми, но няма трайно установена съдебна практика относно същността, конкретиката на спора, тъй като всяко констатирано нарушение по същество следва да се съобрази с конкретните условия на конкретната обществена поръчка и съдържанието на подадените за нея оферти. В заключение е посочено, че при определяне на размера на разноските за защита от адвокат е съобразена и преследваната легитимна цел – справедливо възмездяване на спечелилата спора страна и разумното натоварване с разноски на загубилата спора страна. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за уважаване на искането и изменение на съдебното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени претендираните адвокатски възнаграждения в пълен размер. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда 2021-2027“, в отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК изразява становище за неоснователност на искането. Развива доводи за обоснованост на съдебния акт, в частта за разноските, като споделя мотивите на съда относно липсата на фактическа и правна сложност на спора, без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита, като формира извод, че претендирания размер на адвокатското възнаграждение от по 98 019,33 лева е прекомерен и несъответен. Допълва с твърдението, че спорът касае нарушение по ЗОП, за което в правния мир има значителна по обем съдебна практика, която искателя е ползвал в голяма степен. С оглед на това заявява искане за отхвърляне на молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред ВАС е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, против Решение № 4041/30.04.2025 год., постановено по адм. дело № 27/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на дружеството срещу Решение № N-263 от 09.12.2024 год., на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда 2021-2027 год.“ за определяне на бенефициера „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027 разходи по сключения договор по обособена позиция 4 № ЗОП-64/24.07.2023 год. с изпълнител „ВДХ“ АД на стойност 18 071 112,00лв. без ДДС и в тежест на оспорващия са присъдени разноски в размер на 360,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В хода на първоинстанционното производство, с нарочна молба от 04.03.2025 год., оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител – адв. Г. Стамболова е заявил искане за присъждане на разноски по представен списък – 1 700,00 лева държавна такса и 96 319,33 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, с приложени доказателства за реалното заплащане на сумите. От страна на ответния административен орган е депозирана молба от същата дата – 04.03.2025 год., в която освен доводи по съществото на спора е заявено възражение за прекомерност, което е мотивирано с конкретни доводи и аргументи, в т.ч. и с позоваване на решение на СЕС от 25.01.2024 год. по съединени дело С-427/16 и С-428/16 година, както и други, изрично цитирани в молбата решения на СЕС. В хода на касационното оспорване, процесуалният представител на касатора е заявил искане за присъждане на разноски по представен списък в общ размер на 196 038,66 лева, от които: 1. пред Административен съд – Бургас – държавна такса в размер на 1 700,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 96 319,33 лева с ДДС; 2. пред Върховен административен съд - държавна такса в размер на 1 700,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 96 319,33 лева с ДДС. Пред касационната инстанция е депозирана и молба от ответния административен орган, в която се оспорва касационната жалба по съществото на спора, като отново е заявено и възражение за прекомерност, което е мотивирано с конкретни доводи и аргументи, в т.ч. и с релевантната практика на Съда на Европейския съюз. С Решение № 13286/19.12.2025 год., постановено по административно дело № 8777/2025 год., Върховният административен съд, състав на седмо отделение е отменил Решение № 4041/30.04.2025 год., постановено по адм. дело № 27/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него е постановил отмяна на Решение № N-263 от 09.12.2024 год., на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда 2021-2027 год.“ за определяне на бенефициера „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027 разходи по сключения договор по обособена позиция 4 № ЗОП-64/24.07.2023 год. с изпълнител „ВДХ“ АД на стойност 18 071 112,00лв. без ДДС. Със съдебния акт, в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас са присъдени разноски в размер на 51 560,00 лева, за двете съдебни инстанции. За да постанови решението си в частта за разноските, с оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, ВАС е приел, че доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, включително по идентични казуси, страна по които е самият касационен жалбоподател, осъществените в касационното производство процесуални действия, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в общ размер на 48 160,00 лв. (по 24 080,00 лева за двете съдебни инстанции). Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съдът в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. При постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е извършил дължимата съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК преценка, включително съобразно сочените в решението на СЕС критерии, като е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената от процесуалния представител на касатора юридическа работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Напълно неоснователни са в тази връзка аргументите за фактическа сложност на делото поради необходимостта от оценка на всяко констатирано нарушение по същество, което следва да се съобрази с конкретните условия на конкретната обществена поръчка и съдържанието на подадените за нея оферти. Неоснователно е и твърдението за правна сложност на делото, доколкото относимата правна уредба на правоотношението в случая се свежда основно до разпоредби от националното законодателство, по приложението на които е формирана значима по обем съдебна практика на Върховния административен съд, включително по сходни казуси и с участието на настоящия касатор, на която релевантна съдебна практика се е позовал и самия оспорващ в касационната жалба. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали, а с оглед тълкуването на СЕС по дело С-438/22 - и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая административния орган, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение по горните критерии. Поради това и размерът на разноските е определен правилно и няма основание за исканото от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, изменение. В горния смисъл са: Определение № 7323/13.06.2024 год. по адм. дело № 11761/2023 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7329/13.06.2024 год. по адм. дело № 381/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7677/20.06.2024 год. по адм. дело № 1884/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7682/20.06.2024 год. по адм. дело № 334/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 9054/22.07.2024 год. по адм. дело № 9713/2023 год. на ВАС, VІІ отд. и др. По изложените съображения, искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,