Определение № 2435 от 10.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от „Геоконсулт 2006“ ЕООД частна жалба срещу определение № 1281/15.05.2023 г. на АС- София по в. ч. гр.д. № 1280/2023г., с което е оставена без разглеждане както недопустима въззивната частна жалба с вх. № 1452/11.04.2023г. Твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, иска да бъде отменено. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството е образувано по подадена от „Геоконсулт 2006“ ЕООД жалба срещу действия на ЧСИ А.В., обективирани в постановление за прекратяване на производството по изп. дело № 33/21 г. С определение № 148/23.03.2023г., постановено по гр.д. № 161/22г., ОС- Монтана е оставил без разглеждане жалба на „Геоконсулт 2006“ ЕООД и е прекратил производството по делото. На 03.04.2023г. препис от определение № 148/23.03.2023г. е връчено на „Геоконсулт 2006“ ЕООД. Срещу постановено по гр.д. № 161/22г. от ОС- Монтана определение № 148/23.03.2023г. е постъпила частна жалба, входирана в ОС- Монтана на 11.04.2023г. в 11 ч. и 47 мин., като видно от представеното извлечение от ССЕВ частната жалба е изпратена на 10.04.2023г. /понеделник/ в 16 ч. и 52 мин. и е получена в ОС- Монтана на 11.04.2023г. /вторник/ в 9 ч. и 34 мин. С обжалваното определение, САС, ТО, 9 състав е приел, че тъй като частната жалба е подписавна с електронен подпис и е изпратена по ел. път, то приложение следва да намерят разпоредбите на чл.9 и чл.10 на ЗЕДЕУУ, съгласно които ел. изявление е изпратено с постъпването му в информационната система- чл.9 и е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система- чл.10. Изложил е, че в случая електронният документ, представляващ частна жалба, е постъпил в системата на съда на 11.04..2023г. /вторник, работен ден/ в 9 ч. и 34 мин., т. е. след изтичането на срока за обжалване, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е неправилно. Както правилно е приел въззивният съд, след като частната жалба е подписана с ел. подпис и е изпратена по електронен път, то относно времето на изпращане и получаване на електронното изявление, приложение следва да намерят съответните разпоредби на ЗЕДЕУУ, а именно чл.9 и чл.10 от този закон. Неправилно обаче съдът е приел, че при тази уредба от значение е кога частната жалба е постъпила в информационната система на ОС- Монтана. Съгласно чл.9 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора, а се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система- чл.10. При тази уредба настоящият състав счита, че от значение за спазване на срока е датата на изпращането на частната жалба, а не датата на получаването й. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.62, ал.2 ГПК /ред. ДВ, бр.110/20г./, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало в електронна форма. В настоящият случай електронното изявление, съдържащо частната жалба, е постъпило в информационната система на Софийски апелативен съд на 10.04.2023г. в 16 ч. и 52 мин., т.е. в последния ден от срока за обжалване, поради което и частната жалба не е просрочена. Ето защо и обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивният съд за произнасяне на частната жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,