Решение № 3974 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1006/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Лирекс БГ“ ООД – гр. София, чрез адв. С. Симеонов срещу решение № 38108/17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2215/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт РА № Р – 32003224001744 – 091 – 001/13.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, потвърден с решение № 93/30.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 392 000 лв., вследствие извършена корекция на ползвания данъчен кредит за месец септември 2022 г. по чл. 78, ал. 4 и 5 ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 2 ППЗДДС и лихви за забава в размер на 104 799,24 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалноправни разпоредби на ЗДДС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационната жалба изводите на съда са необосновани, защото по фактура № 0…0118/27.12.2019 г., издадена от „Алфа Адвайс“ ЕООД изначално не е възникнало правото на данъчен кредит през месец декември 2019 г., поради което извършването на корекция на ползвания данъчен кредит през месец юни 2022 г. се явява незаконосъобразно. Пак във връзка с процесната фактура се твърди от касатора, че по нея не е възникнало правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради обстоятелството, че данъкът е бил неправомерно начислен – без данъка по доставката да е станал изискуем към момента на издаване на фактурата. Вместо да извършат ревизия в периода, в който е упражнено правото на данъчен кредит, касаторът твърди, че органите по приходите са се опитали да обосноват корекция към дата, намираща се в период в обхвата на настоящата ревизия – месец септември 2022 г., но избраният период няма опора в законодателството и материалният закон бил приложен неправилно от първоинстанционния съд. Твърди се също така, че спорната фактура е издадена преди да е извършено плащане, като последното е от 30.12.2019 г., т.е. 3 дни след издаването на фактурата и от това е направен извод в касационната жалба, че фактурата е издадена неправомерно и в нарушение на чл. 113, ал.1 ЗДДС без да е налице доставка или авансово плащане. В тази връзка касаторът изразява становище, че извършеното плащане няма характер на авансово по чл. 25, ал. 7 ЗДДС, макар и извършено на основание договор от 23.12.2019 г. Излагат се доводи в касационната жалба, че за да може ДДС да е изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие да са вече известни – дело С – 419/02. В тази връзка относно представената по делото оферта към договора с „Алфа Адвайс“ ЕООД касационният жалбоподател счита, че офертата не е подписана и не е следвало съдът да я взема предвид. В касационната жалба се излага довод, че от представения РА № Р – 22221221007191 – 091 – 001/13.06.2022 г. на доставчика „Алфа Адвайс ЕООД, както и от решение № 1462/09.09.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София се установява, че доставчикът в момента на получаването на средствата от „Лирекс БГ“ ООД се е разпоредил със същите, като ги е превел на трети лица и затова очевидно у него не е имало изобщо намерение да изпълни доставката. Касаторът се позовава на решение по дело С – 107/13 („Фирин“ ООД ) по приложението на чл. 65 от Директива 2006/112/1ЕО (Директивата). Цитирана е и съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 8150/2024 г., № 7970/2024 г., № 6105/2024 г., № 4825/2023 г., № 8764/2022 г. и № 1132/2021 г. и от тях е направен извод, че ДДС по авансовото плащане е начислен неправомерно и не е следвало на касатора да му се признава данъчен кредит. По отношение на извършената корекция с РА, касаторът твърди, че не е налице нито основанието по чл. 78, ал. 2, нито по чл. 78, ал. 4 и 5 ЗДДС поради поддържаното от него становище, че правото на данъчен кредит не е възникнало, тъй като в случая не е налице изменение на данъчната основа, нито разваляне на доставката, която изобщо не е възникнала. Касаторът излага и твърдение, че е налице невъзможност за връщане на аванса от доставчика, поради несъстоятелността му и затова корекцията е недопустима според цитираното решение на СЕС. Налице е позоваване и на решение по съединени дела С – 660/16 и С – 661/16 на СЕС, според което възможността за корекция на ползвания от получателя данъчен кредит е обвързана с връщането на аванса от доставчика и ако това е невъзможно поради несъстоятелността на доставчика, получателят има право да насочи претенцията си за възстановяване на платения ДДС директно срещу данъчните органи – т. 66 от решението. Подробно са цитирани отделни пасажи от същото решение и то единствено в смисъл на невъзможност за извършване на корекция по чл. 78 ЗДДС поради несъстоятелността на „Алфа Адвайс“ ЕООД, както и прекратената му регистрация по ЗДДС, за които касаторът твърди, че съдът не е обсъдил тези мотиви в решението на СЕС. В заключение в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна и на ревизионния акт по подробно изложени в нея доводи и оплаквания. Относно разноските на ответника, касаторът иска намаляване на присъдените с първоинстанционното решение разноски, за което подробно са изложени съображения и възражения, свързани с приложението на решението по дело С – 483/22 на СЕС, както и че разноските на ответника следва да се намалят и на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Моли съдът да се съобрази и с решение по съединени дела С – 427/16 и С – 428/16 отново за разноските и възможността националният съд да не прилага Наредба № 1/09.07.2004 г. Цитирани са от касатора решения и на ВАС по адм. дела № 10506/2023 г., № 9898/2023 г. и № 9209/2023 г. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Симеонов, вкл. в частта за разноските по представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Соколова, я оспорва и моли да се отхвърли касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила. Твърди се, че касационният жалбоподател си противоречи, като от една страна се застъпва тезата, че изначално не е имало никакви предпоставки и условия за реализиране на тази доставка, а в същото време три дни след издаване на фактурата превежда 2 350 000 лв., като твърди, че не са били налице всички предпоставки - неподписани протоколи, липса на яснота по отношение количеството и вида на доставките, но от друга страна казва, че договорът е следвало веднага да бъде приключен. Твърди се от ответника по касация, че съдът правилно, коректно и законосъобразно е приложил правните норми, преценил е точно и ясно конкретните факти, поради което се иска да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационната прокуратура в представено по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита че правилно съдът е приел за законосъобразно извършена корекцията от приходните органи по чл. 78, ал. 4 ЗДДС и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на „Лирекс БГ“ ООД срещу посочения по – горе РА, с който е извършена корекция на упражненото от дружеството право на данъчен кредит по фактура № 0…0118/27.12.2019 г., издадена от „Алфа Адвайс“ ЕООД и с предмет „100 % авансово плащане по договор за доставка на материали от 23.12.2019 г.“, като общата стойност по фактурата е 1 961 000 лв. и ДДС – 392 000 лв. или общо сумата от 2 353 000 лв., която е платена на 30.12.2019 г. по банков път, съдът е приел, че законосъобразно с РА е извършена корекция по чл. 78, ал. 4 ЗДДС на правото на данъчен кредит за процесното авансово плащане. Според съда този договор е във връзка със сключения от 23.12.2019 г. договор за обществена поръчка с Министерство на отбраната и „Лирекс БГ“ ООД с предмет „ремонт на сгради на ВР 1348 за настаняване на личен състав от в.ф. 22580“, а договора с „Алфа Адвайс“ ЕООД е за материали, свързани с посочения ремонт. Относно предмета на доставката, по която е платен 100 % авансово за цялата стойност по процесната фактура – данъчна основа и ДДС, е налице основание по чл. 25, ал. 7 ЗДДС за изискуемост на данъка преди да е извършена самата уговорена между страните доставка, като според съда тази правна норма е аналогична на чл. 65 от Директивата, което представлява отклонение от правилото на чл. 63 от Директивата. Според съда от разпоредбата на чл. 86 и чл. 68 ЗДДС, както и от самия механизъм на ДДС следва извод, че авансовото плащане е във функционална зависимост от реалното изпълнение на договорените бъдещи доставки. Посочено е в обжалваното решение, че към датата на авансовото плащане на 30.12.2019 г. всички релевантни елементи на бъдещата доставка са били известни и тогава тя е изглеждала сигурна, като получателят е ползвал правото на данъчен кредит. Съдът е счел, че в продължение на почти две години и осем месеца доставка не е била осъществена от „Алфа Адвайс“ ЕООД и затова се поставя въпрос: Дали е налице промяна във фактурите, използвани за определяне на сумата за приспадане на ДДС, платен авансово за бъдещи доставки, която е настъпила след изготвяне на справка – декларация по ЗДДС и ако да, налага ли тази промяна корекция на приспаднатия ДДС? Първоинстанционният съд е приел, че правилно ДДС е бил начислен, като получателят е ползвал правото на данъчен кредит към датата на авансовото плащане, доколкото към онзи момент са били налице основания за това и обосновано е било очакването, че последващата облагаема доставка ще бъде осъществена. В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на СЕС по дело С – 107/13 – т. 52 и т. 53. От това решение съдът е приел, че са сходни обстоятелствата с процесния случай, поради което данъчната администрация може да изисква корекция на приспаднатия данъчен кредит и този извод не може да бъде поставян под въпрос от обстоятелството, че дължимият от доставчика ДДС също не е бил коригиран. Това според съда е така, защото в случаите на начислен ДДС при липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна съдът е приел, че в съответствие с чл. 85 ЗДДС, транспониращ от чл. 203 от Директивата издателят на фактурата дължи начисленият ДДС дори и при липса на облагаема доставка, а от друга страна в съответствие с чл. 68, ал. 1, т.1 ЗДДС, транспониращ чл. 167 от Директивата, упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки – т. 54 от решението по дело С – 107/13 („Фирин“ ООД), както и решение по дело С – 643/11 (“ЛВК 56“ ЕООД). Направеният краен извод на съда е, че след като жалбоподателят е ползвал данъчно предимство, съответно следва това предимство да се коригира. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС регламентира, че когато се извърши авансово плащане (пълно или частично) преди да е възникнало данъчно събитие – доставка на стоки или услуги, то ДДС става изискуем и получателят може да ползва правото да приспадне ДДС като данъчен кредит. В такъв случай авансовото плащане не се приравнява на данъчно събитие, но законодателят е дал възможност да се приспадне ДДС при такова плащане, т.е. ДДС е изискуем. Такова е и разрешението, прието по дело С – 107/13, цитирано и от касационния жалбоподател, и от първостепенния съд, като изрично се посочва, че се изисква корекция на правото на данъчен кредит за авансово плащане, когато доставката не е извършена въпреки, че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. В процесния случай неправилно се твърди в касационната жалба, че всички елементи на бъдещата доставка не са конкретизирани към момента на плащането на аванса, нито е извършена последваща аванса доставка, но правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА е извършена корекция по чл. 78, ал. 4 ЗДДС. Това е така, тъй като няма спор между страните, че с договор от 23.12.2019 г. с Министерство на отбраната е възложена обществена поръчка на „Лирекс БГ“ ООД за проектиране и изпълнение на ремонтни дейности на посочения по – горе обект и във връзка с този договор, а и на същата дата „Лирекс БГ“ ООД е сключил договор с „Алфа Адвайс“ ЕООД за доставка на материали, които да бъдат вложени в същия обект по обществената поръчка. Към договора е представена оферта, в която подробно са описани всички необходими материали, свързани с доставката от „Алфа Адвайс“ ЕООД, като вид, количество, размери, цена и др. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че е без значение за спора процесната оферта, тъй като според него тя не била подписана от страните по доставката за материали. Изрично в чл. 2, ал. 2 от договора с „Алфа Адвайс“ ЕООД е посочено, че общата стойност на изпълненията на всички дейности по предмета на договора е в размер на 196 000 лв. без ДДС и 2 352 000 лв. с ДДС, съгласно подробна оферта на изпълнителя, възложени с този договор. Подобен е текста и на чл. 4 от договора, според който офертата е неразделна част от договора с „Алфа Адвайс“ ЕООД. При двустранно подписан договор между страните по доставките на материали и при заложеното в процесната оферта, не е необходимо същата да е двустранно подписана, след като с договора страните са приели, че тя представлява неразделна част от него, т.е. и двете страни са били наясно с параметрите на доставката на материали до степен, че всички релевантни за нея елементи са били достатъчно известни така, както е заложено в практиката на СЕС по дела С – 549/11, С – 19/12, С – 107/13 и др. При така установеното и следвайки съдебната практика на СЕС, цитирана и в касационната жалба, и в решението на първостепенния съд, в разглеждания случай са били налице всички релевантни елементи (данни) за бъдещата доставка на материали, т.е. към момента на авансовото плащане, което е след подписване на договора, са били налични вид, количество, размери, цена и др. на договорената между „Лирекс БГ“ ООД и „Алфа Адвайс“ ЕООД доставка на материали, необходими за ремонта на обекта по обществената поръчка Относно приложението на цитираното решение по съединени дела С – 660/16 16 (Achim KollroB) и C - 661/16 (Erich Wirtl) на СЕС настоящият съдебен състав счита, че ще следва да се изтъкнат следните съображения: За разлика от дело С – 107/13 („Фирин“ ООД), в решението по съединени дела С – 660/16 и С – 661/16 на СЕС е прието, че с оглед установеното в главното производство, при което безспорно е било установено, че към момента на авансовото плащане стоките, които е трябвало да бъдат доставени, са били ясно индивидуализирани – т. 43 и т. 48, като от това обстоятелство е направен извод, че правото на приспадане на данъчен кредит във връзка с авансовото плащане, не може да бъде отказано – т. 44. Правото на данъчен кредит според СЕС може да се откаже само ако се докаже, че към момента на авансовото плащане данъчнозадълженото лице е знаело или не е могло логично да не знае, че доставката на стоки или услуги не е могла да бъде осъществена – т. 49 и т. 51, което в процесния случай не е доказано по безспорен начин. За безспорно е установено в посоченото решение на СЕС, че ДДС по авансовите плащания е бил внесен от доставчиците към държавния бюджет и затова е направен извод, че упражненото право от получателите на приспадане на ДДС по авансовите плащания не води до каквито и да било загуби на данъчни приходи за държавния бюджет - т. 62. По – нататък в решението по посоченото дело на СЕС е отразено, че при обстоятелства като в главните производства с оглед несъстоятелността на доставчиците, за купувачите би било прекомерно трудно, ако не и невъзможно да получат връщане на авансите, които са платили добросъвестно – чл.65. Освен това СЕС е приел, че като се има предвид, че доставчиците внасят данъка в бюджета, то само те могат да поискат от компетентните органи възстановяването му, а купувачите да предявят срещу доставчиците граждански иск за връщане на платените аванси. Въпреки това, като се има предвид несъстоятелността на доставчиците, в решението на СЕС е посочено, че ако се окаже, че заведените граждански искове с оглед несъстоятелността на доставчиците биха се оказали невъзможно да бъдат спечелени от купувачите, може претенцията си за възстановяване същите да насочат пряко срещу данъчните органи – т. 66 с цитиране на решение по дело С – 35/05 (Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH). В същото време в следващата т.67 от решението по съединените дела СЕС е разсъждавал върху това, че ако бъдат принудени да коригират приспаданията на ДДС върху платените аванси, които няма как да бъдат възстановени от доставчиците им, купувачите биха имали вземане от данъчните органи на сума, равна на събраната от тези органи в рамките на корекцията. В решението по съединените дела на СЕС - С – 660/16 и С – 661/16 в заключение е прието в т. 2 от диспозитива на решението, че „Членове 185 и 186 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главните производства допускат национално законодателство или практика, което/която има за последица обвързване на корекцията на данъка върху добавената стойност във връзка с плащането на аванс за доставката на стока с връщането на този аванс от доставчика“. Това на практика означава, че ако купувачите (получателите по доставките) бъдат задължени от приходните органи да извършат корекция на приспаднат ДДС по платените аванси на доставчиците и не могат да си ги възстановят от тях, те биха имали вземане от данъчните органи за сума, равна на събраната от тези органи в рамките на корекцията. За разлика обаче от данните по главните производства по решението по съединените дела 660/16 и С – 661/16 на СЕС, в процесния случай ДДС, който е платен от касатора (в качеството си на получател) на своя доставчик „Алфа Адвайс“ ЕООД, не е бил внесен от последния в републиканския бюджет. Нещо повече този доставчик е превел част от аванса, платен от касационния жалбоподател на трети лица – „Стойко 2010“ ЕООД на 30.12.2019 г. в размер на 1 449 600 лв. и на „Иннова Билд“ ЕООД на 31.12.2019 г.- 840 000 лв. ( изрично отразено на стр. 19 от РА № Р – 22221221007191 – 091 – 001/13.06.2022 г., издаден на „Алфа Адвайс“ ЕООД), което не е спорно между страните по делото и изрично е изтъкнато от „Лирекс БГ“ ООД в сдържащата се в административната преписка искова молба срещу доставчика си „Алфа Адвайс“ ЕООД, на което едноличният собственик на капитала на "Алфа Адвайс" ЕООД Б. И. до 07.07.2013 г. е прехвърлил дружеството на М. М., като последният е и управител на "Алфа Пак" ЕООД, издател на записа на заповед за процесната авансова сума и срещу посоченото дружество "Лирекс БГ" ООД е завел частичен иск пред Софийски градски съд. Предвид посоченото от данните по делото се установява, че е образувано търг. дело № 871/2022 г. на Софийски градски съд и при извършената проверка на общодостъпния му интернет – сайт се установи, че е постановено решение № 55/11.01.2023 г., с което исковата молба на „Лирекс БГ“ ООД е уважена за сумата от 1 352 000 лв. част от главницата по записа на заповед от 23.12.2019 г., която е и част от сумата за авансовото плащане по спорната фактура предвид, че този иск е бил частично заведен срещу "АлфаПак" ЕООД и Б. И.. При така установеното по делото не е възможно касаторът да иска възстановяване на платеното от него ДДС на неговия доставчик директно от приходната администрация, каквото е даденото разрешение по решението по съединените дела С - 660/ и С - 661/16 на СЕС, тъй като, както се изложи по - горе ДДС по фактура № 0...118/27.12.2019 г. не е разчетен от доставчика с републиканския бюджет. По отношение на правото на данъчен кредит, съдът счита за неоснователни оплакванията в касационната жалба, че не е следвало да се признава правото на данъчен кредит, тъй като не е налице платен аванс на доставчика, както и е следвало да се извърши ревизия след упражняване на правото на данъчен кредит по процесната фактура. Това оплакване е неоснователно предвид, че е установено по безспорен начин по делото, че фактура № 0…0118/27.12.2019 г. е с предмет „100 % авансово плащане по договор за доставка на материали от 23.12.2019 г.“ е платена изцяло, а този факт е установен и от съдебно - счетоводната експертиза по делото, както и липсва законова регламентация за задължение на приходните органи след всяко приспадане на правото на данъчен кредит от получател по доставка, вкл. и при авансово плащане, да извършват ревизия и да установяват дали правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено или не. Освен това видно от приложения по административната преписка РА на „Алфа Адвайс“ ЕООД на основание чл. 86 ЗДДС е установен за внасяне ДДС в общ размер на 580 960,84лв. за данъчни периоди на месец декември 2019 г. и месец октомври 2020 г., т.е. в общата сума е включена и процесната сума от 392 000 лв., която е ДДС по авансовото плащане. Неоснователно е оплакването и, че съдът не е следвало да възприема констатациите на ревизиращия екип, че е налице основание по чл. 25, ал. 7 ЗДДС за изискуемост на ДДС, респ. възникване на право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура за авансово плащане, тъй като последното е станало след издаване на фактурата. От една страна, ако се приеме твърдението на касатора, че не е възникнало право на данъчен кредит по спорната фактура, той се е обогатил неоснователно, като е задържал сумата от 392 000 лв., по която е упражнил право на данъчен кредит. От друга страна без значение е обстоятелството, че плащането на аванса по договора с „Алфа Адвайс“ ЕООД е извършено на 30.12.2019 г, тъй като то е в данъчния период на издаването на процесната фактура - месец декември 2019 г., поради което това не е пречка за упражняване правото на данъчен кредит по чл. 25, ал. 7 ЗДДС и то безспорно е установено по делото, че е било законосъобразно възникнало, респ. упражнено от касационния жалбоподател. Правилно първостепенният съд е установил, че развалянето на договора по инициатива на „Лирекс БГ“ ООД е от месец септември 2022 г., както и че въпреки изпратената от приходните органи покана до дружеството по чл. 103 ДОПК за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, „Лирекс БГ“ ООД в заявлението си за разваляне на договора с „Алфа Адвайс“ ЕООД е поискал възстановяване на платения му аванс, но не е коригирал упражненото право на данъчен кредит по чл. 78, ал. 4 ЗДДС, съобразно указанията в поканата по чл. 103 ДОПК, поради което договорът е бил развален. В този смисъл правилно съдът е приел за законосъобразно извършената с РА корекция на ползвания от касатора данъчен кредит по процесната фактура за 100 % авансово плащане, т.е. в периода, когато договорът между „Лирекс БГ“ ООД и „Алфа Адвайс“ ЕООД е развален – месец септември 2022 г. Тази корекция съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗДДС се извършва, независимо от това дали на получателя по доставката е върната авансовата сума или е издадено кредитно известие от доставчика. Именно в периода на разваляне на доставката,за която не се спори между страните по делото, че не е извършена, е следвало ревизираното дружество да изпълни процедурата по чл. 66, ал.1 ППЗДДС не по – късно от 5 дни след разваляне на договора да издаде протокол и да го отрази в дневника за покупки със знак (-) и в справката - декларация, но това не е сторено, поради което законосъобразно с РА е извършена процесната корекция и като е възприел констатациите на РА в този смисъл съдът не е допуснал нарушение при прилагането на относимия материален данъчен закони затова постановеното решение е правилно. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено без да са допуснати сочените от касатора пороци, водещи до неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Национална агенция за приходите не следва да се присъжда поисканото юрисконсултско възнаграждение в размера, посочен в списъка по чл. 80 ГПК – 12 237,88 евро. Относно юрисконсултското възнаграждение следва да се посочи, че с изменението в ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г. законодателят в разпоредбата на чл. 161, ал.1 ДОПК е разпоредил, че размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да надвишава максималният размер за съответния вид дело по чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че не е приложима Наредба № 1/09.04.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа относно юрисконсултските възнаграждения, а Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции е в размер на 230,08 евро съгласно чл. 24, изр. второ от същата Наредба или общ размер от 460,16 евро. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен, Първо отделение