Определение № 3267 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 770/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. П. К. срещу разпореждане № 260098/31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 387/2019 г. по описа на Районен съд-Велинград, с което е върната подадената от него молба по чл. 303 ГПК, вр. чл. 304 ГПК с вх. № 260182/10.04.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и иска неговата отмяна. Твърди, че съдът неправилно е приложил последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като призовкарят неправилно е констатирал, че не живее в жилищната кооперация в [населено място], [улица]. Достъпът до вратата на апартаментите не е свободен, но са достъпни пощенските кутии, на които има поставена табела с фамилията на всяко домакинство, включително и неговата. Поддържа, че дори и да не е пребивавал на адреса на датите, посочени в съобщенията на призовкаря, то на адреса живеят негови близки. Сочи, че никой от съседите не го е информирал да е получавал съобщение от съда, нито пък за залепено уведомление на входната врата на кооперацията. В пощенската си кутия също не е намирал уведомление от Районен съд – Велинград. Бележката на призовкаря в съобщението, че не е открит на адреса, без да е събрал сведения (от съседи, домоуправител или др.) дали го е напуснал (в смисъл - заминал ли е за чужбина, освободено ли е жилището, не живее ли никой в него), не може да обоснове приложението на чл. 41, ал.2 ГПК. Сочи, че никога не е живял в [населено място], а отбелязването върху разписката „По сведения на съседи на адреса живее неговият син, а лицето живее във Велинград“ не е равнозначно на „отсъства повече от един месец от адреса“, още повече на „то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме“ (чл.43, ал.1 и чл.46, ал.1 ГПК). Поддържа, че ако съдът не е разполагал с категорични данни дали отсъства повече от месец от адреса, то от отбелязването върху разписката е могло да установи, че на адреса живее и „друго лице“, а не да прилага чл. 41, ал.2 ГПК. Ответниците по частната жалба В. М. Ш., А. С. Б. и В. Д. Д., чрез адв. К., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Установява се от фактическа страна, че на 10.04.2023г. Б. П. К. е подал молба с вх. № 260182/10.04.2023 г. за отмяна на влязло в сила решение № 260033 от 17.02.2021г., постановено по гр.д. № 387/2019г. на Районен съд – Велинград. В молбата си той е посочил съдебен адрес в [населено място], [улица], № ***. Районният съд е констатирал, че молбата не е вписана и с разпореждане от 11.04.2023г. е дал указания за вписването й. Съобщението, изпратено до молителя, е върнато в цялост с отбелязване: „Адресът е посетен на 13.05; 22.05. и 30.05. – след направените посещения лицето живее на адреса, но при посещенията не се намира на адреса, като не се намира лице, което да получи съдебните книжа“. На 14.06.2023г. районният съд е постановил да се извърши повторно връчване на съобщението, като е счел, че то не е оформено редовно. Новото съобщение, изпратено до молителя, отново е върнато в цялост с текст: „Адресът е посетен на 24.06; 11.07.; 02.08 – след направените посещения, лицето не се намира на адреса. Лицето не се намира на адреса по сведение на съседи. На адреса живее неговият син, а лицето живее във Велинград. След като не се намира лице, което да получи, съдебните книжа са върнати в цялост на 02.08.2023г.“. След връщане на съобщението съдът е постановил да се постави уведомление по чл. 47 ГПК, което е и сторено на 28.09.2023г. С обжалваното разпореждане № 260098/31.10.2023 г., районният съд е върнал подадената от Б. К. молба по чл. 303 ГПК, вр. чл. 304 ГПК, като е приел, че съобщението е връчено на 02.08.2023г. Приложил е чл.41, ал.2 ГПК. Установява се от показанията на свидетеля В. Д. Г. /служителят, извърши връчванията/, че на този адрес е връчвала съобщения, изпратени до Б. К., но те са получавани не лично от него, а от сина му М. К.. Обяснява, че когато в други случаи е посещавала адреса и не е намирала никого е оставяла съобщения с телефонния си номер, като М. К. й се е обаждал и е получавал книжата. Относно конкретното връчване сочи, че е разговаряла с М. К., който не бил в града и не могъл да се яви да получи съобщението. Сведенията, че Б. К. не живее на адреса е получила от съседи. Като свидетел е разпитан и М. К., който потвърждава казаното от св. Г. относно начина на връчване на съдебни книжа. Установява също, че баща му не живее в [населено място], а живее в [населено място]. Относно процесното съобщение предполага, че връчителят му се е обадил, но вероятно е забравил да отиде да го получи – или не е бил в [населено място] или е бил на море. Сочи, че през лятото е невъзможно да бъде намерен на адреса в почивните дни, защото тогава пътува за [населено място]. До 12.09.2024г. е работил в КЗК и през деня не е бил на адреса, а след тази дата е пребивавал на адреса и е могло да му се връчи съобщение. Предвид установеното по делото, правилен е изводът на съда, че съобщението, изпратено до Б. К., е надлежно връчено по реда на чл. 41, ал.2 ГПК. Доколкото в глава двадесет и четвърта от ГПК няма специални правила относно призоваването, то приложими са общите такива в чл. 37 и сл. от ГПК, като конкретно за лицето, подало молба за отмяна на влязло в сила решение, съобразявайки, че това е страната, инициираща производството, следва да се приложат разпоредбите за призоваване на ищеца по делото. Според чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. В случая няма спор, че съдът е изпратил съобщението за отстраняване нередовностите на молбата на адреса, посочен от К. в подадената от него молба за отмяна, като в съответствие с чл. 44, ал.1 от ГПК връчителят е удостоверил с подписа си датата и начина на връчването. Трайно и безпротиворечиво е разбирането в практиката на ВКС, че удостоверяването на връчителя на призовка съставлява официално удостоверително изявление на длъжностно лице по призоваването и доказателство както за изявленията пред него, така и за извършените от него и пред него действия по известяване и призоваване на страната, поради което е обвързващо съда с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Събраните в настоящето производство доказателства не опровергават официалното удостоверяване, направено от връчителя, защото не се опровергава фактът на посещения на връчителя на адреса на посочените от него дати, както и че адресатът не е бил намерен на адреса, нито пък там се е намирало лице, на което на основание чл. 46 ГПК да може да получи съобщението. Показанията на св. Кантарев, че през летния период не може да бъде намерен на адреса, че баща му – жалбоподателят Б. К. не живее на адреса, а в друго населено място, са в пълно съответствие с отразеното от връчителя, че адресатът не живее на адреса и не е намерено лице, което да получи съобщението, въз основа на които и констатации районният съд правилно е приел, че е осъществено редовно връчване при условията на чл. 41, ал.2 ГПК. След като молителят сам е посочил адреса, на който да се изпращат съобщенията от съда и след като не е пребивавал на адреса, а и там не се е намирало лице, което да получи съобщението, то не може да черпи права от това си поведение и да очаква да бъде извършено лично връчване. Установеното от свидетелите, че в други случаи са осъществявани връчвания на адреса, не е основание да се приеме, че процесното съобщение не е било връчено редовно. За правилното разрешаване на спора от значение са фактите, отнасящи се за връчването на конкретното съобщение, а не съпътстващите такива, касаещи връчвания на други съобщения в други периоди. Обстоятелството, че на адреса живеят лица, на които би могло да връчи съобщението, не оборва удостовереното от връчителя, че на датите, посочени от него е посетил адреса и там не е намерил адресата или други лица, които да получат изпратеното от съда съобщение. Посоченото от свидетеля К., че жалбоподателят живее в [населено място], а не в [населено място], както е отразено от връчителя, също не сочи на нередовност на връчването, защото релевантно за спора е, че жалбоподателят не е бил на адреса, посочен от него в молбата за отмяна, а не кое е конкретното населено място, в което пребивава. Доводите в частната жалба, отнасящи се до връчването чрез залепване на уведомление, са неотносими, защото съдът не е приел, че е осъществено редовно връчване по реда на чл. 47 ГПК, а е приложил чл. 41, ал.2 ГПК. Предвид горното се налага извод, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение