Определение № 4051 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2023 г.

Производството е по реда на чл. 403 ГПК. По силата на т. 39 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, утвърдени от Председателя на ВКС със Заповед № 645 от 19.07.2022 г., компетентен да се произнесе по реда на чл. 403 ГПК е настоящият състав на ВКС. С Определение № 455 от 21.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 1049/20213 г. на ВКС, І г.о., на основание чл. 309 ГПК и след внасянето на гаранция в размер на 2 540 лв., е спряно изпълнението на Решение № 10170 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 302/2017 г. на Районен съд - Мадан до произнасяне на съда по подадената от А. Х. Ч. молба за отмяна на решението. След служебно извършена на 29.08.2024 г. справка в счетоводството се потвърди наличието на сумата, внесена на 20.03.2023 г. от А. Х. Ч. като гаранция, по сметката на ВКС. С Определение № 3749 от 27.11.2023 г. по гр.д.№ 1641/2023 г. на ВКС, ІІ г.о., молбата за отмяна на влезлите в сила Решение № 10170 от 16.12.2020 г. (по извършване на съдебна делба) и Решение № 29 от 26.02.2018 г. (по допускане на делбата) – и двете, постановени по гр.д.№ 302/2017 г. на Районен съд – Мадан, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по гр.д.№ 1641/2023 г. по описа на ВКС, Второ г.о. В полза на ответниците по молбата са присъдени разноски. Определение № 3749 от 27.11.2023 г. по гр.д.№ 1641/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. е потвърдено с Определение № 988 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 357/2024 г. на ВКС, І г.о. В полза на ответниците по частната жалба (ответници по молбата за отмяна) са присъдени разноски. С молба вх.№ 6681 от 17.04.2024 г., подадена от А. Х. Ч., е заявено искане паричната гаранция да бъде върната по посочена банкова сметка, на която той е титуляр. С оглед разпоредбата на чл. 403, ал. 2 ГПК, на 16.05.2024 г. препис от молбата е връчен на ответниците по молбата за отмяна – С. М. Ч., А. О. Ч. и Л. О. Ч.. В указания им 1-седмичен срок те не са заявили възражение против освобождаването на гаранцията; не твърдят и не са представили доказателства до 17.06.2024 г. включително да са предявили иск за присъждане на обезщетение за причинени им вреди в резултат от забавянето на изпълнението на решението по извършване на съдебната делба (чл. 403, ал. 2 вр. чл. 309, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 282, ал. 4 ГПК). По делото е постъпило и „нареждане за плащане“ изх.№ 4541 от 20.05.2024 г., регистрирано от ВКС с вх.№ 8805 от 22.05.2024 г. (п.кл. от 20.05.2024 г.), съставено от ЧСИ С. Д. (рег.№ * на КЧСИ) за извършването на превод на внесената от длъжника по изп.д.№ 20249170400118 А. Х. Ч. гаранция по чл. 309 ГПК в размер на 2 540 лв. по сметка на ЧСИ С. Д.. Във връзка с така постъпилото искане, ответниците по молбата за отмяна са депозирали становище вх.№ 10084 от 11.06.2024 г. (п.кл.10.06.2024 г.), с което считат, че нареждането за плащане е основателно и молят ВКС да го уважи. Потвърждават удостоверената от ЧСИ С.Д. информация, че предмет на изп.д.№ 20249170400118 са задълженията на А. Х. Ч. за присъдените от ВКС разноски в полза на ответниците по молбата в производството по прекратеното гр.д.№ 1641/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. и в производството по обжалването на прекратителното определение, приключило с Определение № 988 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 357/2024 г. на ВКС, І г.о. Позовават се на т. 2 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно - чл. 403, ал. 2 ГПК - и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие (задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК) в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Молителят А. Х. Ч. не е взел становище по искането на ЧСИ С.Д.. По така заявените искания, съдът намира следното: С т. 2 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК е постановено, че ВКС не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Върху внесените като обезпечение суми за спиране на изпълнението съдебният изпълнител не може да се налага запор, тъй като преценката за наличието на предпоставките за освобождаване на сумата се извършва от съда. Това означава, че изпратеното от ЧСИ С.Д. „нареждане за плащане“ не подлежи на изпълнение от ВКС и съдържащото се в него искане за извършването на превод за погасяване на задълженията на А. Х. Ч. по изп.д.№ 20249170400118 следва да бъде оставено без уважение. Друг извод не следва от становището с вх.№ 10084 от 11.06.2024 г. на ответниците по молбата за отмяна, като съображенията за това са следните: В случая е спряно изпълнението на решение за извършването на съдебна делба посредством публична продан на недвижим имот. В този случай, на основание чл. 309, ал. 1, изр. 2 вр.чл. 282, ал. 2, т. 2 и ал. 4 ГПК внесената гаранция служи като обезпечение на евентуална претенция, предявена от ответниците по молбата за отмяна срещу молителя за присъждането на обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. В случая спряното изпълнение е препятствало извършването на публична продан на делбения имот, поради което гаранцията би могла да послужи като обезпечение за вредите от забавянето на публичната продан. Други вреди гаранцията по чл. 309, ал. 1 вр.чл. 282, ал. 2, т. 2 и ал. 4 ГПК не обезпечава, в частност – не обезпечава задължението на молителя да заплати разноските, направени от ответниците по молбата за защитата им в извънредното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Макар и съдебно признати (с прекратителното определение по гр.д.№ 1641/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. и с определението по ч.гр.д.№ 357/2024 г. на ВКС, І г.о.) и почиващи на принципа за недопустимост на непозволеното увреждане (и в този смисъл явяващи се обезщетение за вреди), разноските за защита в отменителното производство (и свързаното с него ч.гр.д.№ 357/2024 г. на ВКС, І г.о.) се намират в причинно-следствена връзка с подадената процесуално недопустима молба по чл. 303 ГПК, а не с постановеното спиране на изпълнението по чл. 309 ГПК. В обсъжданата хипотеза, за да препятстват освобождаване на гаранцията, ответниците по молбата за отмяна следваше да са възразили по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК, както и да са представили доказателства за предявяването на иск най-късно до 17.06.2024 г. за присъждането на обезщетение за вредите от забавянето на публичната продан. Подобни действия в случая не са извършени, поради което и искането им сумата, внесена по реда на чл. 309 ГПК, да бъде преведена за погасяване на задълженията на А. Х. Ч. по изп.д.№ 20249170400118 следва да бъде оставено без уважение. Макар изложеното по-горе да обосновава извод, че са налице основанията за освобождаване на внесеното по сметката на ВКС обезпечение в размер на 2 540 лв., то и искането на А. Х. Ч. стойността на гаранцията да се преведе по банкова сметка, на която той е титуляр, също не може да бъде уважено. Видно от вносния документ от 20.03.2023 г., наредител на плащането и в този смисъл – залогодател, е трето за спора лице - А. Х. Ч.. Именно последната е материално-правно легитимирана да получи сумата след освобождаването й от сметката на ВКС, евентуално да посочи сметка, по която да се извърши преводът. Доколкото искане от легитимираното лице не е заявено по делото, то и искането да се нареди превод в полза на А. Х. Ч. следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение