Решение № 8638 от 17.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против Решение № 4578/10.07.2023 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 4714/2022 г., с което е отменена негова Заповед № РА-30-400/07.04.2022 г., нареждаща на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ премахването на строеж: „Вътрешно преустройство в апартамент на пети етаж – ляво от стълбищната клетка“, находящ се в жилищна сграда в УПИ III-164, кв.411, м. „Центъра“, район „Средец“ – СО, като незаконен – извършен без изискващите се строителни книжа.

Ответникът В. Б. С. е на становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният довод, че извършените дейности представляват „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 ДР ЗУТ, тъй като е налице замяна на конструктивни елементи от покривната конструкция на сградата. Подобна констатация не е отразена в мотивната част на заповедта. Вероятно касаторът има предвид описаното премахване на коминно тяло в кухнята.

а. При полагане на дължимата процесуална грижа за изясняване на делото, първостепенният съд е направил обоснован и почиващ на повторната и неоспорена съдебно-техническа експертиза извод, че въпросното коминно тяло с пет броя отвори в кухнята, предвидено по архитектурен проект, е било премахнато значително по-рано от 2020 г., когато С. е придобила собствеността върху апартамента и органът твърди извършването на строително-монтажните работи.

б. Следователно предмет на заповедта е дейност, която не е осъществена от адресата й като част от разпоредения за премахване строеж. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. недостоверността на констатациите на администрацията, е съществен процесуален порок на административния акт, пораждащ отменителното основание по чл. 146, т. 3 вр. чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК.

2. а. Другите дейности, свързани с изградени нови изводи към електро и ВиК инсталации, приети от органа като част от преустройство, не попадат въобще в понятието за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Мотивите на първоинстанционното решение в тази им част, вкл. съжденията за противоречие в описанието на конкретните ремонтни работи и съответно действително изпълнените според кредитираната повторна експертиза, се споделят от касационната инстанция, а препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

б. За да се окачестви като строеж, т.нар. вътрешно преустройство по заповедта следва да се състои от дейности, които сами по себе си са „строителни“, или съвкупността им да е обявена изрично от ЗУТ за „строеж“ поради тяхното предназначение или резултат. Т.е. критерият за квалификация на извършеното в апартамента не е терминологичен, а съдържателен.

3. Касаторът не е аргументирал допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а при забраната по чл. 220 АПК прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд се преценява въз основа на установените в обжалваното решение факти. Твърдението в касационната жалба за съответствие между изложената в заповедта фактическа обстановка и реално извършените строително-монтажни работи е мотивирано с общи изводи за законосъобразност на заповедта и процедурата по издаването й, а по същество е бланкетно от фактическа страна.

4. Заявеното съобразяване на заповедта с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК поради степента на обществена опасност на строежа е фактологично необосновано и в колизия с обсъдените параметри и значимост на осъществения ремонт.

5. Основателно обаче е възражението на С. за нарушение на формата на заповедта в хипотезата по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК.

а. Разпоредителната част на акта е с неясен предмет на изпълнение.

С нея се възлага премахване на вътрешното преустройство и привеждане на обекта в съответствие с одобрени инвестиционни проекти, които нито са индивидуализирани надлежно, нито е изследван въпросът дали в обхвата им се включват всички или част от дейностите, припознати в битието им на строеж.

б. Задължението за възстановяване на предвидено в стар архитектурен проект коминно тяло, което е отдавна премахнато и без яснота за фактическото положение, в частност – съществува ли и в останалите обекти на сградата, е и несъразмерно – арг. чл. 6, ал. 5 АПК.

6. а. При възприетите нарушения от процесуален и материално-правен характер правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е упражнено незаконосъобразно, а с отменящия заповедта съдебен акт спорът е разрешен при правилно тълкуване и прилагане на закона, което обуславя оставянето му в сила – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационното оспорване е условие за присъждане в полза на ответника по касация на поисканите своевременно разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция според представения списък по чл. 80 ГПК. Възнаграждението от 1300 лв. превишава незначително минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и не подлежи на редуциране. Превалутирана, сумата възлиза на 664, 68 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение