Определение № 12750 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Б. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Петрова, срещу определение № 11401 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2282/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу виза за проучване и проектиране, издадена върху комбинирана скица с рег. № 51/14.08.2025 г. от главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че жалбата не е просрочена, както и че частният жалбоподател е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Младенова, в приложено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е приел, че жалбата нe е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, тъй като писмото – уведомление, с което на жалбоподателката се съобщава оспорената виза за проектиране е получено от нея на 10.09.2025 г., а жалбата е подадена на 25.09.2025 г., т. е. същата се явява просрочена. Според съда същността на оспорената виза за проектиране – „фасадна реконструкция“, обуславя също така и липсата на правен интерес от оспорването й от жалбоподателката, доколкото с нея не се допуска проектиране, което да предполага промяна на съществуващите параметри на процесната сграда. Така постановеното определение е правилно. Преценявайки допустимостта на жалбата, с която е сезиран, Административен съд – Варна правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 5 от АПК за оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство. Актът, чиято законосъобразност е въведена като предмет на съдебен контрол по адм. дело. № 2282/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, е съобщен лично на жалбоподателката на 10.09.2025 г. чрез съобщение изх. № АУ 079530Од-001ОД/21.08.2025 г., съгласно приложено по делото известие за доставяне. Видно от цитираното съобщение, с него жалбоподателката е уведомена както за съдържанието на издадената виза за проектиране, така и за възможността да оспори същата в 14-дневен срок от получаването на съобщението пред Административен съд – Варна. В тази връзка правилно, обратно на изложеното в частната жалба, административният съд приема, че с факта на получаване на съобщение изх. № АУ 079530Од-001ОД/21.08.2025 г. за жалбоподателката е станало известно съществуването и съдържанието на оспорения административен акт. Поради и това подадена от жалбоподателката на 25.09.2025 г. жалба срещу процесната виза за проектиране на сграда – недвижима културна ценност, е подадена извън установения срок по чл. 215, ал. 4, изр. първо, предл. първо от ЗУТ и като такава се явява просрочена. Правилен е и извода на съда, че доколкото в изпратеното съобщение до жалбоподателката е посочено пред кой съд и в какъв срок може да се оспори процесната виза за проектиране, то в случая не намира и приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Безспорно установеното по делото просрочие на подадената жалба срещу процесната виза за проектиране изключва необходимостта от обсъждане наличието или не на качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ по отношение на жалбоподателката. Следователно като прави извод, че жалбата е просрочена и на основание чл. 159, т. 5 от АПК оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото Административен съд - Варна постановява съдебен акт в съответствие със закона, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за производството, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на този ответник сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,