Определение № 8207 от 28.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „С. - В. Острева“, чрез адв. О. Игнатова като процесуален представител, против определение № 376 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 68/2025 г. по описа на Административен съд - Габрово. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се наличие на правен интерес от обжалването на процесното уведомително писмо, тъй като същото е отменено с невлязла в сила заповед на административния орган. Според жалбоподателя неправилно съдът счита, че направените разноски не следва да се присъждат с оглед изхода на делото. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – кметът на община Дряново, чрез пълномощника си адв. Г. Ненов, представя писмено становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд - Габрово оставя без разглеждане жалбата на ЕТ „С. - В. Острева“ срещу уведомително писмо изх. № 58-00-94/04.03.2025 г. на кмета на община Дряново за премахване на преместваем обект - павилион № 7 съгласно схема № 7/11.12.2017 г. за разполагане на преместваеми обекти в района на паркинга пред Дряновски манастир, и прекратява производството по делото, като оставя без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 АПК, тъй като първоначално издаденият акт - оспореното писмо, по същество вече не съществува, доколкото е отменен от кмета на община Дряново с негова заповед № РД-138/20.03.2025 г., поради което е отпаднал и правният интерес от оспорването му за жалбоподателя. Определението е правилно. Преценявайки допустимостта на жалбата, с която е сезиран, административният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на образуваното съдебно производство. Актът, чиято законосъобразност е въведена като предмет на съдебен контрол по делото е оттеглен от издателя с последваща негова заповед № РД-138/20.03.2025 г., с чието постановяване действието на писмо изх. № 58-00-94/04.03.2025 г. е преустановено. В тази връзка следва да се има предвид, че оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Тези волеизявления имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт. В конкретния казус е налице последващ акт на органа, който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на издателя оспореното уведомително писмо вече не съществува в правния мир, като с последвалата заповед на кмета на Община Дряново се погасява разпореденото премахване на преместваемия обект, собственост на жалбоподателя. Поради това обосновано е прието от първоинстанционния съд, че е налице оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 159, т. 3 от АПК, което е основание за прекратяване на производството. С оттеглянето на акта отпада и правният интерес от неговото оспорване, тъй като искането на засегнатото лице за отмяната му е вече удовлетворено. Правото на обжалване е обусловено от съществуването на оспорения акт, поради което неговата отмяна води до извод за отпадане на правния интерес за адресата и представлява самостоятелно основание по чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на делото, противно на възраженията в частната жалба. Предвид изложеното е законосъобразен изводът на съда, че подаденото пред него оспорване е недопустимо за разглеждане по същество. Определението като правилно следва да се остави в сила. Изложените в частната жалба доводи срещу съдебния акт в частта по претенцията за разноски, имат характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на определението в частта за разноските. Компетентен да разгледа и да се произнесе по него е първоинстанционният съд. Постановеното по искането определение подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Този процесуален ред не е изчерпан, поради което делото в тази част следва да се изпрати на Административен съд - Габрово за произнасяне по искането за изменение на определението в частта му за разноските. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Община Дряново такива в размер на 720 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложените доказателства за внасянето им по банков път. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,