Определение № 4091 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Администратовнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. Т., [ЕГН], срещу Определение № 24769 от 25.11.2024г. по адм. д. № 2008/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането й за допълване на Определение № 4904 от 09.06.2023г. в частта за разноските за изготвяне на отговор на касационната жалба. В жалбата се излагат доводи, че направените по делото разноски се дължат на частния жалбоподател. Същите са своевременно поискани и е представен списък на разноски. Ответната страна е представила писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С оспорането определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК, съдът е оставил без уважение искането на адв. М. Глушкова за допълване на определение № 4904 от 09.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2008/2022 г., с което е върната касационната жалба на Националното бюро за правна помощ срещу Решение № 6773/14.11.2022 г., като се присъдят разноски за изготвяне на отговор към касационна жалба. За да отхвърли искането за допълване, съдът е приел, че определението, с което се връща касационната жалба, не е акт, който има действие по отношение на страните в производството, а е такъв по администриране на жалбата, в случай, че същата е нередовна или установените нередовности не са отстранени. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал.9 АПК в случаите по ал. 6, т. 2 и ал. 7 може да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им. В конкретния случай разпореждането на административния съд, с което касационната жалба е върната е такова по ал. 7 на чл.213а АПК, следователно ответникът по касационната жалба има право на разноски. С представения отговор на касационната жалба е поискано заплащането на разноски в размер на 1200 лева - платено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за тяхното заплащане. Искането за допълване е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК, допустимо е и по същество е основателно. По изложените съображения определението на административния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него съдът присъди претендираните съдебни разноски. Предвид изложеното Върховният административен съд, Пето отделение