Решение № 825 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2014 г.

Решение № 825 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Петър Христов Дешев, гр. Плевен, ул. "Велес" № 13 срещу Решение № 1729 от 18.03.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10707/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Дешев срещу Решение № 240 от 16.04.2013 г. на отдел "Спорове", утвърдено от Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което е потвърдено решението на отдел "Експертиза" за отказ от издаване на патент за изобретение, заявка № 110 961 "Сяра, ацетилцистеин, натриеви соли на киселини от цикъла на Кребс за лечение на бактериални състояния и злокачествени тумори" със заявител Петър Христов Дешев.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно. Макар да е наименувал жалбата си частна, от петитума на жалбата и обжалвания акт е видно, че става въпрос за касационна жалба срещу съдебно решение, с което спорът за законосъобразността на Решение № 240 от 16.04.2013 г. за отказ от издаване на патент е решен по същество. Касационният жалбоподател в представените по делото множество жалби и уточнения поддържа неизменно следните искания:

"Моля, ВАС да отмени решението на АССГ по адм. дело № 10707/13 г. като преди това отхвърли приетата от АССГ съдебнохимическа експертиза и на основание чл. 13 и чл. 62 от ЗПРПМ да изпрати делото по подсъдност на СГС по спор за нови съществени признаци, които ответника и порочна съдебнохимическа експертиза не признават по право да бъдат заявени като нови основни признаци с порочни по чл. 42 и чл. 43 от ЗПРПМ квалификации "не се отнася да продукти" и "не почива на реални научни доказателства".

"Моля да отмените решението на Административен съд, София град, (АССГ) като недопустимо по предмет на спора, който е спор за интелектуална собственост от компетентността на ответника".

"Моля, частната жалба да бъде уважена от касационния състав и съда да върне на основание на преградената дейност по предмета на заявката ми за патент делото пред друг съдебен състав за ново произнасяне, на основание нищожност на решението на първата инстанция по чл. 270 (2) от ГПК."

В съдебно заседание поддържа исканията си като сочи:

"Искам да се обезсили цялото производство - досъдебно, съдебно-експертизно и съдебно-правно на първоинстанционния съд, тъй като заобикаля наследодателските ми права по спора и няма мотиви и факти от правно значение, касаещи патентното дело и правоотношенията по него, за да се правят такива изводи от всички поголовно до сега."

Доводите на касатора в подкрепа на сочените пороци на обжалваното съдебно решение са за неправилност на приетата по делото съдебно-химическа експертиза и направените въз основа на нея от съда неправилни изводи и за неподсъдност на спора на административния съд.

С оглед на така формулираните петитум и доводи на касатора е видно, че счита обжалваното съдебно решение за нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено след извършена проверка на всички събрани по делото доказателства и заключението на съдебната експертиза. Неоснователни са твърденията на касатора за нищожност и необоснованост на съдебно решение. Съдът, като се позовал на чл. 38 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) и заключението на приетата по делото експертиза направил правилен и обоснован извод, че искането е за патентоване на метод за лечение на хора чрез терапия, което противоречи на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 7.06.2011 г. Дешев подал заявление, вх. № 110961, с наименование: "Сяра, ацетилцистеин, натриеви соли на киселини от цикъла на Кребс за лечение на бактериални състояния и злокачествени тумори", за патент за изобретение.

1. На 2.12.2011 г. отдел "Експертиза" в Патентното ведомство уведомила Дешев, че при извършената предварителна експертиза и експертиза за допустимост на правната закрила е установено, че заявката не отговаря на изискваният на чл. 37, ал. 1 и чл. 38 ЗПРПМ като на заявителя е предоставен три месечен срок за представяне на становище и промени.

1. На 21.06.2012 г., след проведена кореспонденция със заявителя, отдел "Експертиза" в Патентното ведомство отказал да издаде патент по заявка № 110961 на основание чл. 46а, ал. 2 ЗПРПМ, тъй като заявеният обект е изключен от патентоспособност съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ.

1. Дешев оспорил решението на отдел "Експертиза" пред отдел "Спорове" като представил Определение № 8525 от 29.08.2012 г. на Плевенския районен съд, постановено по гражданско дело № 4298/2012 г., с което съдебното производство, образувано по искане за поправяне по реда на чл. 547 ГПК на грешки, допуснати в решение от 21.06.2012 г. на отдел "Експертиза" на Патентното ведомство и за установяване по реда на чл. 17 ГПК на валидните факти, е прекратено поради недопустимост. Определението влязло в сила на 11.09.2012 г.

1. С Решение № 240 от 16.04.2013 г. отдел "Спорове" в Патентното ведомство, на основание чл. 58, ал. 3, т. 1 ЗПРПМ, потвърдило решението на отдел "Експертиза" за отказ за издаване на патент по заявка за изобретение № 110961 със следните мотиви:

а) формулиране на претенции за "продукт" или "първа медицинска употреба" е недопустимо, тъй като веществата сулфур депуратум, ацетилцистеин, натриев ацетат и натриев цитрат са известни вече с приложение в терапията;

б) така формулирани претенциите обясняват механизма на въздействие на известни вещества върху организма на човека, поради което и с оглед на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ попадат в изключенията от патентоспособност.

1. Решение № 240 е утвърдено от председателя на Патентното ведомство.

1. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-химическа експертиза, която установила, че:

а) обект на патентоване са веществата сяра (CAS # 7704-34-9); ацетилцистеин (CAS # 7218-04-4); смес от натриев цитрат (CAS # 68-04-2) и калиев ацетат (CAS # 127-08-2); желатин (CAS # 9000-70-8);

б) посочените вещества са известни и отдавна прилагани в медицинската практика самостоятелно или в комбинация с други препарати, а също така и като помощни вещества във фармацевтичната промишленост; веществата са отдавна проучени, подробно изследвани и наложени като самостоятелни фармацевтични препарати или влизащи в състава на такива, нормативно регулирани от съответните фармакопеи;

в) описаните механизми на действие на посочените вещества са в голямата си част неверни, не почиват на реални научни доказателства и противоречат на съвременната наука;

г) експертните констатации в Решение № 240 са правилни.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че Решение № 240 е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 54 - 58 ЗПРПМ. Приел, че решението е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Въпреки дадените на заявителя възможности в хода на административното производство той не отстранил недостатъците на заявката и не внесъл промени в заявените претенции. С оглед на това и в съответствие с установения характер на заявката - метод за лечение на хора, включително и от заключението на приетата по делото експертиза, съдът приел, че Решение № 240 е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби - чл. 58, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Касаторът сочи два довода в подкрепа и на трите отменителни основания - некомпетентна съдебна експертиза, въз основа на която съдът формирал изводите си, и неподсъдност на делото на административния съд, а на Софийски градски съд, с оглед на чл. 13 и 62 ЗПРПМ.

Върховният административен съд, след като извърши на основание чл. 218, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 220 АПК, проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдено решение приема следното:

За да е нищожно едно съдебно решение трябва да бъде постановено в нарушение на изискванията за неговата валидност, т.е. да е постановено от ненадлежен орган, да е извън пределите на правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма или да не е подписано. Видно от обжалваното съдебно решение същото е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав - съгласно чл. 164 АПК административният съд разглежда делото в състав от един съдия, а лицето, постановило акта е надлежно избрано за съдия - ноторен факт с оглед на публичната достъпност на решението за избора на съдията на електронната страница на Висшия съдебен съвет. Обжалваното съдебно решение е постановено в писмена форма и е надлежно подписано. Доводите, които касаторът сочи - некомпетентност на приетата по делото съдебна експертиза и неподсъдност на спора на административния съд нямат отношение към валидността на обжалваното съдебно решение. С оглед на така установеното съдът счита, че обжалваното съдебно решение е валидно.

За да е недопустимо едно съдебно решение е необходимо да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това значи, решението да е постановено при липса на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за разглеждане на спора по същество. В случая съдът е бил сезиран с оспорване на индивидуален административен акт, за който законът изрично предвижда възможност от оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс - чл. 59, ал. 1 ЗПРПМ. Касаторът е адресат на акта и от съдържанието му е видно, че той безспорно засяга негови претендирани права. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 АПК и е редовна, поради което не е налице липса на положителни и не са налице отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство.

Касаторът твърди, че съдебното решение е недопустимо, тъй като делото е подсъдно на Софийски градски съд с оглед на разпоредбата на чл. 62 ЗПРПМ. Видно от жалбата, поставила началото на съдебното производство пред административния съд, касаторът е оспорил законосъобразността на Решение № 240 от 16.04.2013 г. Решението е индивидуален административен акт и именно административният съд е компетентен да се произнесе по законосъобразността му. Ако касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 13 ЗПРПМ той има правото да реши съществуващия, според него, спор за правото на заявление по чл. 13 ЗПРПМ по реда на чл. 62 ЗПРПМ като подаде иск пред Софийски градски съд, но настоящото съдебно производство има предмет, различен от предмета на спора по чл. 62 във вр. с чл. 13 ЗПРПМ и не са налице основания за недопустимост на съдебното производство поради неподсъдност на спора на сезирания съд.

Доводът на касатора за верността на заключението на съдебната експертиза е неотносим към допустимостта на съдебното решение. С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното съдебно решение е допустимо.

За да е неправилно едно съдебно решение трябва да е постановено в противоречие с материалния закон, съдът да е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила или решението да е необосновано. Основният довод на касатора за неправилност на съдебното решение е преценката му за верността на приетото по делото заключение на съдебната експертиза. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.

В случая предмет на съденото производство е законосъобразността на индивидуален административен акт, с който на касатора е отказана регистрацията на заявка за патент за изобретение. За да се прецени материалната законосъобразност на оспореното решение съдът следва да извърши проверка на фактическите изводи и на правните основания, въз основа на които органът постановил акта си. За да постанови отказа си органът се позовал на наличието на абсолютна пречка за патентоспособност на заявлението - представлява метод за лечение на хора, чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ. Фактическите основания за издаване на отказа, видно от съдържанието на акта и предмета на искането, с което органът е сезиран, са изцяло в областта на науката и в частност на химията и медицината. Самият орган се позовал специална експертиза, за да установи съответствието на заявлението с изискванията на закона за патентоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ, т.е. да установи доколко е ново, има изобретателска стъпка и е промишлено приложимо, и дали не попада в изключенията за патентоспособност по чл. 7 ЗПРПМ. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания, посочени в акта е на органа.

В случая, с представената по делото административна преписка, в т.ч. включените в нея и инкорпорирани в крайния административен акт заключения на експерти, органът доказал наличието на изключението за патентоспособност по чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ. С оглед на това и в съответствие с общия принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касаторът е бил този, комуто е била доказателствената тежест да установи, че релевантните за извода на органа факти не са обосновани и не отговарят на фактите от действителността. За това той разполага с процесуалната възможност да поиска назначаването на съдебна експертиза, която чрез специалните знания, които експертът притежава, да даде заключение за твърдяните необосновани и неверни, според него, фактически изводи в оспорения акт. Касаторът не се възползвал от това свое процесуално право. Съдът, за да изпълни задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и с оглед на правомощието си по чл. 171, ал. 2 АПК, служебно назначил съдебна експертиза, която дала процесното заключение. Същото не е било оспорено от касатора в хода на съдебното производство.

Неподкрепените с доказателства декларации на касатора за "порочност" и "невярност" на заключението на вещото лице не оборват установените по делото - чрез специалните знания на експертите, дали заключение в хода на административното и на съдебното производство, факти за характера на заявлението - метод за лечение на хора. Това прави извода на съда за съответствие на оспорения акт с релевантните материалноправни разпоредби правилен и обоснован. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на изложеното и при така събраните по делото доказателства касационният съд счита, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд