Решение № 2476 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник кмета на Община Варна, чрез гл. юрк. С. Илиева като процесуален представител, против решение № 5872 от 30.05.2025 г. по адм. дело № 2155/2024г. по описа на Административен съд – Варна. Релевирани са доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при наличие на предпоставките по чл.135, ал.3 ЗУТ, а с мотиви за целесъобразност, органът е включил служебно в обхвата на разработка още два поземлени имота за да осигури транспортен достъп съгласно изискванията на чл.14, ал.4 ЗУТ и на основание чл.108, ал.5 ЗУТ. Оспорват се като неотносими към предмета на оспорване, изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта поради несъответствие между правното и фактическото основание за издаването й. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба. Претендират се разноски. Ответниците по касация – А. Н. А., З. Х. П., Г. А. Н., Р. Н. М. и М. А. М., чрез пълномощника си адв. К. Димитров, в представен писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и искат оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски съгласно приложените доказателства за плащането им. Ответниците – „Булстрой Инвест 2000“ ООД, Е. Д. Д., З. П. Х., В. Г. К., И. И. Б. и П. И. Б., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на А. Н. А., З. Х. П., Г. А. Н., Р. Н. М. и М. А. М., административният съд е отменил заповед № П-164/21.06.2024 г. на заместник кмета на община Варна, с която на основание чл.135, ал.3 вр. с чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, е разрешено изработване на ПУП-План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за изменение на УПИ „за комплексно застрояване“ в кв. 699 /в обхват на ПИ № 10135.2557.313, ПИ № 10135.2557.315 и ПИ № 10135.2557.317/ по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 20 и № 22 и бул. „Осми Приморски полк“ № 81, одобрен със заповед №36/23.04.1985 г. на кмета на община Варна. Със съдебния акт е върната преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания. За да постанови горния резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е изводи, че органът се е произнесъл извън предмета на разработката, посочен в подаденото заявление, като е разрешил изработването на ПУП-ПРЗ в обхват от три ПИ, вместо само за ПИ на заявителя. Посочено е, че с процедираното изменение по оспорената заповед, се засягат както ПИ 10135.2557.315 - собственост на дружеството „Булстрой Инвест 2000“ и на лицата П. Б., И. Б., З. Х. и В. К. – заявители, така и два ПИ, които са съседни, а именно ПИ с идентификатори 10135.2557.313 и 10135.2557.317 - собственост на физическите лица – жалбоподатели пред първата инстанция, без да е налице съгласието им. Приел е, че по този начин административният орган, възлагайки разработката да обхване двата допълнителни имота, се е произнесъл свръхпетитум. Констатирано е и неизпълнение на изискването на чл.135, ал.2 ЗУТ за прилагане на скица-предложение за изменение на плана за имотите – предмет на разработката, тъй като представената скица е с предвиждания за застрояване само на имота на заявителя. Сочи се, че приетото от органа правно основание за изменение на ПУП-ПРЗ по чл. 134 ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не съответства на фактите по случая и на събраните доказателства, които установяват хипотезата на чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ. С горните мотиви е обоснована незаконосъобразност на оспорената заповед, както и нейната отмяна, ведно с връщане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление, при което да се проверят обстоятелствата по чл.135, ал.1, 2 и 5 от ЗУТ. Оспореното решение е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил поддържаните от страните доводи и възраженията, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Правилни са изводите на административния съд за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед, които изводи се споделят от настоящата касационна инстанция. В конкретния случай се касае за разрешение за изработване на проект за изменение на одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Процедурата е предварителна, т.е. предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП, а в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, каквато е инициирана в случая, органът разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата започва по заявление на лицата по чл. 131 ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ). В случая е направено искане от „Булстрой Инвест 2000“ ООД по чл. 135, ал. 1 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като първоначално е бил постановен мълчалив отказ за допускане на разработката, който е бил отменен с влязло в сила решение от 06.12.2022г. на Административен съд - Варна и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания във връзка с приложението на закона. Отмененият отказ касае произнасянето по заявлението на „Булстрой Инвест 2000“ ООД по чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, а след връщане на преписката, органът е сезиран отново със заявление от дружеството и от П. Б., И. Б., З. Х. и В. К., всички в качеството им на собственици на ПИ 10135.2557.315, но е видно, че предмет на заявлението е само собствения им имот, но не и съседните нему два поземлени имота с идентификатори 10135.2557.313 и 10135.2557.317 - собственост на жалбоподателите пред първата инстанция. В тази връзка е правилен извода на съда, че разширявайки предмета на разработката, очертан със заявлението на заинтересованите собственици, с включване на съседните два поземлени имота, административният орган се е произнесъл свръхпетитум, с което е нарушено изискването на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, според което лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Компетентният орган, който в случая е заместник кметът на общината е обвързан с посоченото от заявителя съдържание, като за него не съществува възможност да се произнесе извън обхвата на заявеното, тъй като това значи административният орган служебно да измени предложението, което в производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е недопустимо. В отговор на доводите в касационната жалба следва да се посочи, че действително нормата на чл. 135 ал. 5 от ЗУТ позволява допускането и служебното изработване на ПУП, какъвто обаче не е настоящият случай. Както правилно е приел административният съд, всяко разширяване на обхвата на разработката извън предмета на заявлението, с което е бил сезиран административния орган, е без законова опора и е в нарушение на правата както на заявителите, така и на собствениците на включените служебно имоти. Дори да се приеме, че произнасянето в частта за ПИ с идентификатори 10135.2557.313 и 10135.2557.317 е служебно на основание чл. 135 ал. 5 от ЗУТ, то в тази хипотеза е недопустимо да се възложи изработването на проекта на всички засегнати собственици, без да е налице съгласието на същите. Видно е, че оспорената заповед съдържа разпореждане за възлагане изработването на проекта на заинтересованите лица по чл.135, ал.1 вр. с чл.131, ал.1 ЗУТ, т.е. на собствениците на всички засегнати имоти, което противоречи на приложимите правила на ЗУТ. От друга страна, включването в обхвата на разработката на имоти, извън заявените, следва да е обусловено от градоустройствена необходимост и да е придружено от скица – предложение по чл.135, ал. 2 ЗУТ с конкретни предвиждания за всеки от засегнатите имоти, които изисквания не са изпълнени. Към административната преписка е приложено решение на ЕСУТ при община Варна по протокол № 39/11.10.2023 г. с положително становище по допускането на разработката, но без мотиви за служебното разширяване на нейния обхват с още два имота. Противно на твърденията на касатора, помощният орган, а и издателят на заповедта не са обосновали горното процедиране с необходимостта от осигуряване на транспортен достъп до засегнатите имоти. От приетите по делото писмени доказателства и от изслушаното експертно заключение се установява, че към процесното заявление на собствениците на ПИ 10135.2557.315 е приложена скица с мотивирано предложение за изменение на плана за имота на заявителите, които да бъдат урегулирани според кадастралните/имотни граници и застроени в съответствие с показателите на ОУП. Отсъства скица - предложение за другите два поземлени имота, което е съществено нарушение на правилото на чл.135, ал. 2 ЗУТ и сочи на несъответствие между текстовата и графична част на заповедта. С изложените съображения, административният съд е обосновал изводите си за незаконосъобразност и за отмяна на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, включително в частта, с която е върната преписката на органа за ново произнасяне и са дадени указания за проверка на относимите за процедурата обстоятелства по чл.135, ал.1, 2 и 5 ЗУТ. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, следва да се посочи, че са основателни възраженията срещу извършената от съда преценка за наличие на основанията за допускане изработването на проекта. Както правилно се поддържа от касационния жалбоподател, в предварителното производство, предхождащо процедурата по одобряване изменението на ПУП, съдът не дължи проверка за това налице ли е приетото от органа основание за изменение на плана по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ. Горната проверка се прави на следващия етап от производството по издаване на окончателната заповед за одобряване или отказ от изменение на ПУП. Независимо от изложеното, дължимото произнасяне на касационната инстанция е при усл. на чл.221, ал.2 АПК за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. В полза на ответниците по касация А. Н. А., З. Х. П. и Г. А. Н., се дължат претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв., равняващи се на 511,29 евро, за всеки от тях, платими от община Варна. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение