Определение № 442 от 29.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 175/10.03.2016 на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д. № 121/2016, с което е потвърдено разпореждане № 776/23.07.2015 на Балчишкия районен съд по гр.д. № 270/2015 за връщане на исковата молба по предявения иск за делба. Недоволен от определението е жалбоподателят Ю. Х. П., представляван от адв. И. С. от Д., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правните въпроси за задължението на съда при нередовност на исковата молба за делба да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовности, без да даде възможност на известните му ответници да участват в отстраняването им; за задължението му в прекратителното определение да посочи, кои недостатъци не са отстранени и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички твърдения в частната жалба, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, които не са отстранени в указания срок. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че съдът може да дава указания за отстраняване на нередовност на исковата молба единствено на ищеца, тъй като ако той не отстрани нередовностите, исковата молба подлежи на връщане. По иск за делба съдът може да предостави възможност на останалите страни да отстранят пречки за движението на делото и е длъжен да вземе предвид извършените от тях процесуални действия, тъй като всички съделители имат правното положение на ищци и ответници. Те обаче не могат да придобият това качество преди ищецът да е посочил имената и адресите им. За да върне исковата молба, съдът трябва да установи кои нередовности са отстранени и кои не са, но това не е необходимо, ако ищецът не е отстранил нито една нередовност. Въззивният съд е длъжен да се произнесе не само по всички оплаквания в частната жалба, които имат отношение към законосъобразността на обжалвания съдебен акт, но и да я разгледа при условията на пълен въззив, ограниченията на неговите правомощия, уредени в чл. 269 ГПК се отнасят само до съдебните решения. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение