Определение № 50192 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба вх.№ 509260 от 16.11.2022 г., подадена от касатора П. М. М. чрез адвокат С. С. от САК, е заявено искане за изменяване на постановеното по настоящото дело Определение № 50445 от 14.11.2022 г. в частта за разноските. Според молителя не са налице основания за присъждането на разноски на противната страна, евентуално – възразява, че присъдената сума от 1 000 лева е прекомерна. Препис от молбата е връчен на ответницата по касация С. К. Х., която в отговор, депозиран чрез адвокат З. Г. от САК, моли искането да бъде оставено без уважение. Поддържа, че в производството пред първата и въззивната инстанции се е защитавала сама, но предвид изключителната важност на касационното производство, приключващо с необжалваем акт, ползването на адвокатска защита е наложително. Подадените молби по чл. 83 ГПК касаят други производства и са неотносими за настоящото произнасяне. Хонорарът е съобразен с чл. 9, ал. 3 НМРАВ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. С постановеното по настоящото дело Определение № 50445 от 14.11.2022 г. касаторът и молител в настоящото производство е осъден да заплати на С. К. Х. сумата 1 00 лева - разноски за защитата пред ВКС. Цената на иска, представляваща базата, върху която се изчисляват разноските в настоящото производството, се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и е равна на данъчната оценка. В случая цената на иска е определена на сумата 54 218,60 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет (в редакцията към датата на сключване на ДПЗС – 18.03.2022 г.), при интерес от 10 000 до 100 000 лв. адвокатското възнаграждение е 830 лв. плюс 3% за разликата над 10 000 лв. Така изчислена, стойността на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2 156,56 лв., а това по чл. 9, ал. 3 от Наредбата е 1 617,42 лв. В производството пред първата и въззивната инстанции С. К. Х. не е заявявала искания да бъде освобождавана от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83 ГПК, нито да й бъде предоставяна правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК. При така установените факти ВКС намира, че не е налице основание за изменение на Определение № 50445 от 14.11.2022 г. в частта за разноските. На първо място, доколкото на ответницата по касация не е предоставяна правна помощ в производството по настоящото дело, същата не е разполагала с възможност да получи безплатна квалифицирана адвокатска защита пред касационната инстанция. По тази причина направените разноски за заплащане на адвокатски хонорар за изготвения отговор на касационната жалба се явяват необходими и (предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК) касаторът дължи заплащането им. По заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК ВКС констатира, че същото е неоснователно, доколкото заплатената от С. К. Х. сума не надхвърля стойността на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 3 НМРАВ, под чийто размер съдът няма право да намалява подлежащите на присъждане разноски на страните (т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение